През 1985 г. Златка Андреева завършва специалност “Текстил” в Националната художествена академия в София при проф. Васил Овчаров. Има щастието през първия семестър от своето обучение да общува и черпи знания от незабравимия Марин Върбанов. По думите й тази среща с него е решаваща за оформянето й като творец. Артистичната дарба Златка Андреева наследява от родителите си. Те са художници, но тайното им желание е дъщеря им да не се занимава с изкуство. Въпреки това, след приключване на художествено образование тя се посвещава на артистичния текстил. С първите си стъпки (още преди да завърши академията) проявява интерес към традиционната чипровска техника, в която прави и дипломната си работа. След това започва да изпробва различни техники и материали, отворена към експеримента и към опита с нови и различни неща.
Първите няколко текстилни пана са поръчка за битов комплекс от типа възрожденска къща в Правец. Това са произведения, създадени с материали, които авторката предпочита - козина, вълна, коприна. Подобни работи, в които преобладава класическата гладка техника, тя създава и за обществени заведения в Габрово и Търговище.
Творческото развитие на Златка Андреева следва път, който е свързан както с експериментиране, така и с движение по посока на формата, обема и пластичните търсения. Тя тръгва от гоблена, преминава през една по-голяма раздвиженост на композицията и пластиката, за да стигне до творби, които заемат самостойно място в пространството. Тези работи показват огромните възможности на изкуството на текстила и умението й да ги използва. Те имат характера на скулптурни произведения и са създадени през 90-те години на XX в. в период на съсредоточаване и усамотение, в които тя търси себе си и човека до нея. Периодът е особено плодотворен за художничката, която чрез творбите си се стреми да накара хората да се замислят за своето минало, а оттук и за бъдещето си. За тези свободностоящи в пространството текстилни произведения тя избира черния цвят, който я привлича. Той “поглъща” всичко около себе си. За нея черното е цветът на аристократичността и самовглъбяването.
Своите експресивни творби тя осъществява чрез синтетични материали и авторска техника, която се състои в специфичен начин на третиране на влакното. Авторката елегантно прави връзка между черния, златистия и тъмносиния цвят. Творческите й вълнения са свързани както с човека като един микрокосмос, така и с Вселената и макрокосмосът, с тяхната безкрайност и необятност. Тези работи и по-специално творбата “Обелиск” са повод за решението на журито да присъди на Златка Андреева наградата на Съюза на българските художници за цялостно представяне за 1995 г. на изложбата, посветена на 30-годишнината на художествения текстил в България.
През 1996 г. художничката отива на специализация в ателиетата на СБХ - “Cite International des Arts” в Париж. Там през 1997 г. тя прави своя самостоятелна изложба, на която представя текстилни пана и пластични творби. През същата година започва да изработва и малки пластики от ръчно направена хартия, както и рисунки върху такава. С тях участва в пленера “Хартията’96”, организиран от Художествената галерия в Добрич. Използва принципа на вграждането на различни елементи в хартиената материя. Произведенията откриват деликатния усет на Златка Андреева към колорита. В тях тя насочва своите търсения към живописния ефект и за разлика от пластичните й произведения в черно тези творби излъчват ефирност и изящност и са вид експеримент, който винаги я привлича. Своя експериментаторски дух показва и при участието си на 10-ото триенале на текстила в Лодз (Полша) през 2001 г. На този форум на текстилното изкуство тя се представя заедно с творци от цял свят. Търсенията на художничката са и по посока на живописта. Участието й в “Iwano project V” през 2004 г. разкрива възможностите й в тази посока.
Златка Андреева е интересен и талантлив творец, който неуморно търси и се изявява непрекъснато в нова и различна светлина.
|
)
)
)
)
)
)
)
)
