Деля Чаушева е художник, който непрестанно търси. В Художествената академия “Ян Матейко” в Краков (Полша) през 1993 г. тя се дипломира със специалност “Живопис” в ателието на големия полски художник проф. Йежи Новошелски. Там има възможността и свободата да развива себе си като творец. Дълго време прави графики и рисунки и се изразява посредством бялото и черното. И това не е случайно. Има втора специалност “Графика”, която завършва при проф. Вейман и проф. Бунш в същата академия. Още по време на следването си участва в конкурсите за рисунка, проведени в ателието на проф. Тереза Котковска и многократно е награждавана.
За художничката живописта е експеримент, игра, нещо, което може да се промени многократно в процеса на работа, защото маслените бои позволяват. Години наред работите й са в студената цветова гама и се отличават с търсене в декоративна посока. Напоследък включва в произведенията си ярки, слънчеви и топли цветове. В тях има светлина и много настроение. Често тя се влияе от своето духовно разположение и едва след като изясни композиционното решение продължава да работи по-нататък. Композицията е силната й страна и когато тя е стабилна, работата над творбата се улеснява. В произведенията й правите линии и геометричните форми преобладават, като често те са в контраст с останалите елементи в картината. Тя обича да оставя ненарисувани бели петна, които й дават усещането за търсене на нещо в следващата работа. Струва й се, че ако произведението е без пролуки в бяло, няма да има пространство в него, ще се задуши, ще се затвори докрай с боите.
Деля Чаушева е чувствителен автор. За нея е важно настроението, което се предава на творбите и ако работата не върви, тя я оставя и започва отново, когато има положителна нагласа и емоция. Концентрацията и необходимостта да изясни концепцията си докрай са необходими за художничката. Влияние върху духовната й нагласа могат да окажат най-неочаквани неща, а също - промените на времето, както и музиката, която я зарежда. По време на работа тя слуша класика - Жан Мишел Жар, Дейвид Гилмор, Джарет. Не са случайни и заглавията на изложбите и платната й. Към тях я води винаги идеята, независимо какво представя и с какво рисува - акварел, масло, сух пастел, въглен или креда (“По пътя”, “Обратна връзка”, “Ненадейно”, “Инвенция”). В тях е заложен дълбок философски смисъл - размислите на авторката за днешния и утрешния ден. Така, за последната си изложба през 2006 г. в Полския културен институт в София тя избира заглавието “О, тътени и видения” по стихотворение на Артур Рембо. Досега има около десетина самостоятелни изложби в България и чужбина, а участията й в колективни представяния са повече от двадесет, както у нас, така и зад граница (Полша, Холандия, Тайван и др.). Признание за своето изкуство получава на Шестото биенале на графиката и рисунката в Тайпе (Тайван), където е наградена с почетна грамота-диплом през 1993 г., а година по-късно спечелва първа награда в Мишленице (Полша) на “Среща на млади краковски художници”.
|
)
)
)
)
)
)
)
