Димитър Стерев е роден на 2 ноември 1966 г. във Варна. През 1985 завършва Художествената гимназия в Казанлък. Има 8 самостоятелни и е участвал в редица национални изложби. Член e на Дружеството на СБХ в Русе. Негови картини са притежание на различни галерии в страната.
Живее и работи в Русе.
Уважаеми Димитър Стерев, откога рисувате?
- Рисувам от най-ранна възраст - от тригодишен. Дори съм запазил първата си рисунка...
-Завършили сте Художествената гимназия в Казанлък -една от найдобрите у нас. Какво ви даде това училище, носещо достойно името на големия наш живописец Дечко Узунов?
- Да, завърших тази елитна гимназия. Какво ми даде? Даде ми всичко - технологията, мисленето, стремежа към професионализъм. Това е основното за един художник, останалото си го правим сами, доколкото можем. Всеки според таланта и труда и, разбира се, според амбицията...
-Разкажете ни за вашата работа. Каква е разликата между архитектурния и обикновения пейзаж? Защо се насочихте именно към него?
-Мисля, че архитектурният пейзаж е нещо малко по-особено. Той улавя не само духа на сградите, но и техните характеристики - конструкция и осветление, което винаги е свързано и с географското им позициониране.
- С какви техники работите?
- Цветни маслени подложки, конструктивна рисунка с тъмни цветове. Изчаквам пълното изсъхване на всеки слой боя и накрая велатура за постигане на "жива сянка".
- Изкушават ли ви и другите жанрове - портретът, композицията?
- Не съм изкушен, аз просто ги използвам. Изхождам, разбира се, преди всичко от идеята. Тогава започвам да търся средствата и жанра, за да постигна търсеното от мен внушение. От това естествено зависят техниките, материалите.
- Какво мислите за българската живопис днес? На високо ниво ли е тя? Съизмерима ли е с живописта, която се прави сега в Европа?
- Не бих искал да се сравнявам с никого, а единствено със себе си, при това в прогресия - всеки ден да бъда все по-нагоре, да се развивам. Затворен в ателието, нямам много време за впечатления отвън. Знам едно: някъде сигурно има и други като нас, които непрестанно търсят. Но ние сме си ние... Всеки трябва да съхрани своята индивидуалност и да я развива непрестаннно.
- Какво е мнението ви за мениджмънта в изкуството?
- Всеки художник у нас трябва сам да си бъде мениджър и да не чака друг да му свърши работата. Поне в България сега е така, защото нямаме достатъчно голям пазар, а също и агенти, които да се занимават с това. По света има такива и това е отделна професия. Един продава, друг - създава... Така би трябвало да бъде.
Интервю на Огнян Стамболиев
|
