Когато се срещнах с Божидар Ковачев, пред мен се откри художник, посветил се на графиката. Това изкуство го привлича още от времето на кандидатстването му в Художествената академия в София, където се явява на конкурсни изпити в специалностите "живопис" и "графика". Приемат го "графика" и за него тя се превръща в начин да изрази пред света мислите и чувствата, които го вълнуват.
Графиката и педагогическата работа са двете най-важни посоки в професионалното развитие на Божидар Ковачев. За творческото му израстване свой дял имат както професор Добри Добрев, при когото се обучава в Художествената гимназия, така и професорите Веселин Стайков, Евтим Томов, Зафир Йончев, Петър Чуховски и Петър Чуклев, от които черпи знания и опит в Академията. Много напътствия в изкуството получава и от първия си учител в прогимназията Димитър Пенчев и от своя кръстник - художника Иван Богданов.
Творческият път на Божидар Ковачев е изпъстрен с много и интересни събития и преживявания. След като завършва Художествената академия през 1969 г., той се завръща в родния си град Габрово и започва да преподава първоначално в училище, а след това в Детската школа по изкуствата "Емануил Манолов" - една от най-добрите в България. Дава и частни уроци, като подготвя ученици за изпитите в Художествената гимназия и Академията по рисуване, графика и живопис, както и за Архитектурния факултет на УАСГ. Учениците му получават медали от конкурси за детски рисунки в Испания, Индия, Полша, Русия и Чехия. Сред тези, които е обучавал, има и известни имена - Христо Комарницки, Роберт Цанев и други. Работата с децата му носи радост и удовлетворение.
Като творец се изявява много ярко в пейзажа - жанр, който го вълнува и привлича и до днес. Афинитетът към него е от детските му години. Той рисува пейзажи от различни кътчета на България - очарователното село Боженци, Стойките, Варна и т.н. Едва 14-годишен, Божидар Ковачев се увлича по акварела и пейзажите на големия български художник Константин Щъркелов. Запознанството с него и с Чудомир оставя трайни спомени в съзнанието му.
Други две теми, които го вълнуват и му въздействат много емоционално, са образът на жената и балетът. Женският образ го вдъхновява за много негови произведения. Интересна му е и темата за умирането на стария свят и носталгията по него, което проличава ясно в "Носталгия". Искреното му желание е с изкуството да направи света по-усмихнат, макар че самият той вижда една "Земя без усмивки".
Сред темите, които привличат вниманието на автора, е тази за куклите. Тя е свързана с майката на художника - Елена Ковачева, есперантистка, позната на повечето габровци. Започнала да учи този международен език още на 12-годишна възраст, тя става световен делегат на есперантисткото дружество и приживе общува с хора от цял свят. С кореспонденциите си получава и национални кукли от приятели от различни държави - повече от 200 на брой, които дават представа за начина, по който се обличат хората по света и за техните обичаи. Божидар Ковачев е съпричастен на всичко това и от 1951 г. в продължение на 50 г. тази тема вълнува неговото съзнание. Няколко цикъла от произведения, които са озаглавени "Колекция I, II и III", той посвещава на тази тема.
Своите работи художникът изпълнява в различни техники. Преди години, когато завършва Академията, проявява интерес към графичната техника верниму и към линогравюрата. Доста от работите му са изпълнени в тези техники, но любими за него и до днес остават офортът, акватинтата и сухата игла. Преди десетина години започва да прави предимно пейзажи с акварел, като често го комбинира с маслен пастел. Напоследък рисува с перо и туш. В творбите на Божидар Ковачев основно изразно средство е линията, обогатена и допълнена с щриха. В своите композиции авторът отделя най-важното, извежда го напред и то изпъква, а всичко останало потъва на заден план.
От години Божидар Ковачев се интересува и възхищава от изкуството на световноизвестни майстори като Пикасо, Сезан, Паул Клее, Салвадор Дали, Хуан Миро, Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов. Художникът има няколко самостоятелни изложби и многобройни участия в областни, национални и международни представяния, както и награди от тях. Работата винаги му дава спокойствие и душевен мир, затова неговото изкуство носи радост и вътрешно задоволство за зрителите.
|
