АВТОБИОГРАФИЯ
Роден съм на 26 септември 1963 г. в гр. София. Завършил съм НХА - 1992 г. в ателието на проф. Димо Заимов.
1987 г. получих първа награда по живопис.
1988-1992 г. получавах стипендия "Н. Павлович".
От 1993-94 г. работя като преподавател в НХА.
В първите академично-реалистични рисунки и живописни платна търсих целенасочено онези условности, превръщащи уличния шум в музика, а живата природа в картина. И така съвсем естествено въпросите се редуваха с отговори, а отговорите пораждаха други въпроси, насочващи съответно към развитие и промяна на пластичния език. Тези отделни стилови етапи не са интелектуални авантюри, а път, изпълнен с възторг и разочарование, свързан до голяма степен с работата ми върху един доста обстоен научен труд с работно име "Философия на композицията".
Кратка творческа биография:
Самостоятелни изложби в галерия "Ведарт" - 2001, 2002, 2006, 2007, 2007, 2008, 2011 г.
Самостоятелни изложби в галерия "Финес" - 2011 г.
Участия в общи експозиции - галерия "Ронфея" - 2004 г., Лугано - 2005 г., Софийска градска галерия - 2006 г., "Шипка 6" - 2006 г.
Специализация в "Ню Йорк студио скул" - 1998 г.
Уважаеми доцент Цветанов, да започнем с началото на вашия път. Син сте на художника Людмил Цветанов. Сигурно рисувате от съвсем малък. Как започнахте?
- Започнах да рисувам съвсем непринудено, както го правят всички деца. Любопитството беше водещо. Бях обграден от едно топло, но не натрапчиво родителско внимание. Изкуството беше навсякъде около мен.
- Какво ви даде вашият баща?
- Имах личния му пример на изключителен професионалист, който не кокетираше с широката си култура. Tвърдеше, че всяко дете трябва да изживее детството си пълноценно.
- Щастливо ли беше следването ви?
- Със сигурност беше полезно. В този период академичната система на образование в България беше на изключително високо ниво. Давах много от себе си, но и получавах адекватно отношение от страна на преподавателите си. Най-изтъкнатите професионалисти в тази област.
- Сега сте преподавател в Академията. Сигурно ви харесва да работите с младите хора. Имате ли добри студенти и как оценявате младите?
- Работата с младите хора за мен беше, и все още е, голямо предизвикателство. През всичките тези години съм имал изключително много на брой талантливи студенти - не само в България, но и в най-реномирани академии и колежи по изкуства в света. Това ме кара да се чувствам удовлетворен.
- Съизмеримо ли е обучението у нас с това в днешна Европа?
- През 80-те години на миналия век във Франция имаше над 80 частни и държавни учебни заведения по изкустватa, повечето от които тясно специализирани! Може би сега са повече. Този въпрос остава отворен и за мен.
- А българското изобразително изкуство?
- Това е една доста еклектична среда. Съвременното ни изкуство ще се освободи както от пошлото, така и от назидателното. Всичко зависи от това, с какво темпо и доколко ще се промени културата на обществото, в което живеем.
- Бих казал, че сте "тотален художник". Занимавате се с живопис, рисунка с различни техники, дървопластика, иконопис, стенопис, графика...
В коя област се чувствате най-удобно? Обичате ли промените? Къде сте най-силен?
- В точния избор. Темата е водеща и тя определя визията.
- "Интелектуалният страж на Европа" Жан Пол Сартър казваше: "Трябва да създаваме, да отразяваме или да откриваме". Вие като художник какво бихте казали?
- Трябва да претворяваме с любов това, което Бог е сътворил. И да не забравяме, че колкото и да са високи интелектуалните ни изисквания към изобразителното изкуство, то все пак си остава една висша форма на декорация.
- Творите повече от две десетилетия, при това успешно. Как преценявате, че се развиваше през тези години вашият пластичен език?
- Съвсем естествено, без големи амплитуди по отношение на търсенето. Не допуснах преки чужди намеси. Това е моя стратегия, в която се чувствам сигурен.
- Тук ще добавя един прекрасен цитат от вас:
В първите академично-реалистични рисунки и живописни платна търсих целенасочено онези условности, превръщащи уличния шум в музика, а живата природа в картина. И така съвсем естествено въпросите се редуваха с отговори, а отговорите пораждаха други въпроси, насочващи съответно към развитие и промяна на пластичния език. Тези отделни стилови етапи не са интелектуални авантюри, а път, изпълнен с възторг и разочарование, свързан до голяма степен с работата ми върху един доста обстоен научен труд с работно име "Философия на композицията".
Какво ви дава и какво ви отнема преподавателската работа?
- При мен се получи така, че исках да не спестя нищо от това, което бях научил с много упоритост, търпение и труд в името на едно по-високо професионално ниво. Баща ми беше неоценим с огромния си опит и познания. Не исках да затворя този интелектуален продукт в мен. Исках да бъда полезен!
- Като преподавател в Академията внесохте някои иновационни моменти в учебната програма. бихте ли казали нещо (накратко) за тях?
- Имам основание да се отнасям доста предпазливо по отношение на онези претенции за иновации, които обслужват единствено личните професионални амбиции. Аз съм удовлетворен, когато мога да адаптирам една класическа учебна програма към конкретната специалност, без да променям основните й параметри и предназначения, а само прецизно да ги допълня.
- Занимавате се и с иконопис. Българската иконописна школа е древна. Как се развива тя днес? Приема ли се новият стил на иконописване?
- Kогато реших да изпиша иконите за олтара на църквата "Св. Възнесение Христово", направих детайлно проучване на всички иконописни школи. Избрах един по- реалистичен стил от византийския с желанието да направя светите образи по-близки до хората, които правят своите първи стъпки в пътя на православното християнство.
- Обичате ли да пътувате и къде извън българия се почувствахте най-добре?
- Обичам да пътувам. Пряката среща със световното изкуство е незаменима. Мисля, че най-добре почувствах това в Берлин и Ню Йорк.
- Накрая, бих искал да завършим нашия диалог с един ваш прекрасен цитат:
Понякога ми се струва, че живея в приказка и реалният живот е витрина на магазин, в който не винаги искам да вляза. Интервенцията на скоростта по странен начин повлия изкуството да се превърне от претворяване в почти крайно субективно, интимно състояние, една изискана тайна, изискваща посвещение.
Интервю на Огнян Стамболиев
|
