Роден на 23 юни 1960 г. в Горна Оряховица. През 1979 г. завършва Художественото училище в Казанлък. От 1990 г. е член на Съюза на българските художници. Основател на "Група 83". Работи в областта на живописта, рисунката и графиката, както и модния дизайн. Живее и работи в Русе.
Самостоятелни изложби в: Русе, София, Варна, Добрич, Велико Търново, Севлиево, Пловдив, Бургас и Букурещ.
Участия в международни изложби и проекти в: Русия, Румъния, Франция, Холандия, Босна и Херцеговина, Германия, Австрия, Македония, Корея и др.
Негови картини са притежание на галерии и частни колекции в Австрия, България, Босна и Херцеговина, Германия, Русия, САЩ, Финландия, Франция.
Уважаеми Николай Бузов, нека да започнем от началото. Сигурно рисувате от дете. Но кога решихте, че непременно трябва да станете художник? Кои бяха първите ви учители и имате ли добър спомен за тях?
- Осъзнах, че не просто обичам да рисувам, а наистина искам да бъда художник, когато бях вече тийнейджър. Тази моя мечта надделя над друга - астрономията. Последваха години в Художествената гимназия в Казанлък - по онова време една страхотна школа и истински култ за нас. Всичките ни учители бяха прекрасни хора, но отделно бих споменал Марин Добрев, който преподаваше история на изкуството и ни научи да умеем да мислим модерно. И днес се чувствам много специален заради Художествената гимназия.
- Как започна професионалната ви кариера? Как мина дебютът ви?
- Не мислех за кариера, когато дебютирах с изложба в Русе. Бях на двайсет и три и картините ми изразяваха естествен младежки бунт. През 80-те приеха мои работи в национални изложби. Знаково бе участието ми в "Умерен авангард в рамките на традицията" - изложба на младите в салоните на СБХ в София.
- Критиката ви забеляза от самото начало, нали? Какво мислите за нашата художествена критика - помага ли тя на художника?
- В началото на 90-те след самостоятелни изложби в София - "Студио спектър" и "АРТ-36" и един приз от международно биенале - ми обърна внимание и сериозната критика - онази, която не хвали и баламосва, а анализира. Забелязван съм, критикуван и оценяван. Това ми помага, но по пътя си вървя по начин, по който аз искам.
- През 1983 г. заедно с група свои колеги-съмишленици от големия ни художествен център Русе, където живеете и работите и сега, предизвикахте комунистическата власт. Разкажете накратко за този интересен случай, който породи истински скандал.
- Изложбата организирахме с Роберто Андреев и Енрико Енчев. Млади, дългокоси, свободолюбиви. В изложбената зала звучеше Пинк Флойд, а на афиша имаше цитат от Хулио Кортасар. Публиката - и тя като нас. Човекът, който щеше да ни представя, беше стреснат и уплашен, даже малко ядосан, незнайно защо. Отказа да говори. Взех думата и открих събитието. Само след три дни изложбата беше закрита от "отговорните другари" от ОК на БКП с мотива, че била "хипарско сборище". Сега това ни звучи нелепо и необяснимо, но по онова време - време на страх и неприязън, се отричаше всичко по-различно. За съжаление понякога още се срещаме с подобно мислене. Но тъкмо от тази скандална история се роди "Група- 83".
- Критиката сега ви определя като "чист абстракционист". Как стигнахте до абстрактното изкуство? Не отмина ли времето му? Има ли бъдеще според вас този начин на изразяване?
- Може би защото не използвам абстракцията като "фон" за нещо "разбираемо" и "съблазняващо" ленивото око на зрителя. Времето, разбира се, отминава с всеки миг, но аз имам себе си за "homo ludens" - играещ човек, и не спирам да търся и да намирам. Това за мен е въплъщение на свободата. Стигнах дотук, следвайки своята еволюция, и продължавам. В този ред на мисли абстрактната живопис има традиция, настояще и бъдеще. Днес в изкуствата има толкова много съжителства, влияния и синтез, че всяка прогноза би била твърде смела.
- Твърдите, че във вашите работи няма мистика или фантастика, но има философия. Каква е вашата философия?
- Всъщност моята философия е, че бих искал зрителят да вижда в картините ми не нещо, което изобразява други неща. Бих искал да намери нещо съвършено различно от всичко. Не да гледа, а да съзерцава, да приема картините ми не като изображения, а като същества.
- Виждам, че повечето от заглавията на картините ви звучат като код.
- Давам имена на отделни картини и цикли. Играя играта. Няма загадка, има думи, които не определят, а обозначават.
- Но кое е по-важно за вас: цветът или формата?
- И двете, но най-важна е илюзията.
- Кое ви вдъхновява най-силно: природата, музиката, поезията?
- Вдъхновението е навсякъде, стига "въображението ти да е на фокус"- цитирам Марк Твен. Вдъхновява ме музика - рок и джаз, правил съм изложба по Мусоргски, а един голям поет - Кенет Уайт, е "виновен" да подредя друга. Природата - ами аз не спирам да се възхищавам на света.
- Работите в сферата на живописта, модния дизайн, инсталациите. Не е ли това разпиляване?
- Може и да изглежда така, но това е също и стремеж да разширявам мирогледа, да не се крия в уюта на "тясната специалност". Знам, че за някои това звучи "опасно", но не е нещо нечувано. Случвало се е още с художници от Ренесанса.
- Модата и рисуването не са ли два различни свята?
- И да, и не. Дизайн (в частност мода) се прави с рисуване и с четене, мислене, анализ. Това е мястото за среща на изкуството с индустрията и проявите са навсякъде. Тази среща ми даде много - пътувах, пресякох граници и континенти и осъзнах, че разнообразието е истински ценно нещо.
- Напоследък в модата има твърде много безстилие, еклектика. Дори кич. Това е в цяла Европа. Какво мислите за новите тенденции?
- Модата е социален феномен. Медия бих казал. Някои подценяват това, но модата наистина носи послания и се променя много динамично. Ако днес тенденциите изглеждат така, ако няма истински нови идеи, то е, защото това се случва с хората и обществата. Но може да очакваме нещо наистина значимо.
- Сега сте в разцвета на силите си. Правите самостоятелни изложби, участвате в колективни и групови, в пленери и конкурси. Стига ли ви времето за тази активна работа?
- Винаги (с изключение на престоя в армията) сам разпределям времето за семейството си, за работа и почивка, за съзерцание. Невинаги успявам, но не спирам да търся баланс.
- С Даниел Дянков от Русе (вече представен в "Европа 2001") и Румен Жеков и Иван Тотев от Пловдив направихте интересни изложби под наслов "Квартет". Как се роди тази идея и какво е посланието й?
- Познаваме се от години и всеки от нас има свой път. Идеята дойде в началото на XXI в. Решихме, че трябва да срещаме понякога най-новите си работи в различни градове, галерии и пространства, за да "общуват" помежду си, с публиката и с нас, разбира се. И така вече на няколко места за седми път. Тези изложби са важни за нас, дори само с факта, че споделяме чистата радост да правим изкуство. Нямаме манифест и общо послание към зрителя, но моето, ако трябва да го изрека с думи, е: "Няма да ти е лесно, но само ако поискаш, ще можеш да видиш онова, което е пред очите ти".
|
