Пламен Монев е роден на 13 юли 1957 г. в гр. Свищов. През детството си живее и учи в родното си село Кривина, на устието на р. Янтра. Завършва през 1976 г. Художествената гимназия в гр. Казанлък, а през 1984 г. Художествената академия в гр. София, специалност "Графика" в класа на проф. Галилей Симеонов. Член е на Съюза на българските художници от 1991 г. Участва в много колективни изложби в България и чужбина.
Автор е на много самостоятелни изложби. Участва и в различни международни пленери. Носител е на редица награди.
От дълги години е преподавател (специалност "Графика") в Националното училище по изкуствата в Русе. Работи в областта на рисунката, графиката, акварела, класическата живопис, живописта върху дърво, илюстрацията и др. Негови творби се намират в галерии и частни колекции в Полша, Швейцария, Норвегия, Германия, Холандия, Франция, Япония и САЩ. Живее и работи в гр. Русе.
- Уважаеми Пламен Монев, нека да започнем от началото. Кога решихте, че ще станете художник? Какво е да си художник?
- Започнах да рисувам още от малък и всичко ставаше някак си естествено - първо Художествената гимназия в Казанлък, после Художествената академия в София и многобройните изложби. Да си художник не е професия, а поведение във всички измерения - и човешки, и професионални, и етични.
- Имахте щастието да учите при добър, истински учител - проф. Галилей Симеонов. Какво бихте споделили за него?
- Моят преподавател в Академията, проф. Галилей Симеонов, беше изключителна личност. Той често "викаше" Рембранд в ателието по графика. Това бяха безкрайни разглеждания на албуми, обсъждания, рисуване върху големи амбалажни хартии на живо в ателието. Така се решаваха композиционните и идейни проблеми.
- Останахте верен на Русе - един град на художници и музиканти. Какво ви даде и какво ви отне Русе?
- Пленен съм от атмосферата на Русе. Обичам го най-много през есента, потопен в нейната богата палитра и с многото хора по улиците.
- Дебютирахте заедно с група млади творци, които направиха, подобно на вас, силна кариера. Кажете нещо за вашето поколение?
- Определено мога да кажа, че моето поколение имаше възможността да участва в много общи художествени изложби, организирани в страната от СБХ. Това беше своеобразен начин да се видиш между свои колеги - нещо като "сверяване на часовника" - или като коректив въобще. Сега повечето художници сякаш нямат критерий.
- Първата ви самостоятелна изложба беше в чужбина. Това даде тласък на успешната ви кариера.
- Първата ми изложба беше в Торун, Полша, втората в София и чак третата беше в Русе. Спомням си как се вълнувах, а вълнението си остава винаги когато правиш и откриваш нови неща.
- Бяхте на свободна практика, а сега преподавате в училище по изкуствата. Това не ви ли отнема от времето и силите?
- От 18 години съм преподавател по графика в НУИ "Проф. Веселин Стоянов" - тази работа и отнема, и дава много на художника, особено когато има талантливи ученици.
- След промяната от 1989 г. станахте доста по-известен и признат.
- След 1989г. всичко стана някак си по-свободно, по-директно. Беше въпрос и на оцеляване. Много колеги избраха трудния път в чужбина. Всъщност и тук не е лесно, особено ако останеш верен на себе си.
- Кои са вашите еталони в живописта? Смениха ли се през годините?
- Когато бях дете, попитах баща си, светла му памет, кой е най-големият художник. Той каза Рембранд и мисля, че не е сбъркал.
- Трудно ли се ражда една ваша творба?
- Ставам неспокоен, когато ще започвам да рисувам, сякаш вече нищо друго не ме интересува. Трябва да я "видя" в съзнанието си, а след това тя ме грабва и съм й подвластен, докато не се появи. Невинаги се получава отведнъж.
- Кое ви вдъхновява? Слушате ли музика по време на рисуване?
- Изключително важна за мен е близостта на любимия човек. Обичам класическа музика, джаз. Винаги я слушам, когато рисувам. Имал съм случаи, когато 8-10 часа минават като миг.
- Художественият пазар у нас напоследък се комерсиализира. Доста добри живописци дадоха дан на търговското за сметка на високото изкуство. Вие не направихте този компромис.
- Жалко е, че напоследък у нас се появиха т. нар. офис картинки, които аз наричам еднодневки. Това са неща, които не са минали през душата и сърцето на художника. Въпреки че едва ли има художник, който да не е работил по поръчка. Има една поговорка "По-малко картини на младини - по-малко срам на старини!" Това е шега, разбира се. Мисля, че експанзивността на младия художник е нещо изключително ценно и хубаво.
- Вярвате ли, че българската живописна школа е една от силните в Европа?
- Винаги съм смятал, че българският художник е на изключително високо ниво в световен мащаб. Доказват го редицата призове на наши художници в много международни пленери, биеналета, фестивали.
Интервю на Огнян Стамболиев
|
