 |
|
|
Ромил Калинов: Изкуство, уловено в тайнството на погледа |
|
|
|
|
М. Лиза, Париж (Изкуството "изобщо" не ме интересува)
Ромил Калинов
На границата между два различни свята се вижда смисълът на думата опиянение, за която така бленува Бодлер. Възторга, без който не можем, се опитах да доловя чрез блясъка в очите на Лиза. Това е опиянението на вечната илюзия, движеща живота на човека и сглобяваща желанията му. Опитах се да ги превърна в свят от петна, цветове, сенки, отражения и знаци. В картините намирам отговори на въпросите и сравненията: Защо тук, а не там? Защо така, а не иначе? Какво е свободата? Защо е непостижима? И нейното потискане прави ли ни по-добри? Опиянението не е ли вдъхновението от създаването и витаещия във въздуха дух?
Париж е предизвикателство, което определя свободата, художника, философа. Върху портите, камъка, покривите, металните дантели на прозорците, въздуха, слънцето, водата се наслагват волята, дързостта, надеждата, въображението, почтеността, лудостта, трудолюбието и достойнството. Беше труден опитът ми тази енергия да намери отражение в погледа на едно момиче. Инсталациите-картини ме подтикват да дефинирам правилото: където е уютно, е рай (без да си в рая). Щастието се състои в това, че нищо не ти принадлежи. Притежанието разваля чудото, ако не е овладяно. Необяснимият възторг е от това, че нищо не ти принадлежи освен нематериалното, създадено или уловено в тайнството на погледа.
Ромил Калинов е роден в София през 1958 г. Възпитаник е на Художествената гимназия - сега Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров", София. По-късно завършва Националната художествена академия, специалност "Графика", под ръководството на знаменитите за своето време проф. Томов, проф. Чуклев и проф. Симеонов. От дете бяга от масовите стандарти в обществото, съзнателно или не е воден от желанието да реагира на пошлото и шаблонното. В социалистическото общество, в което е израснал, подобни естетически и морални норми са били приоритет. Навярно затова се насочва към изкуството, чрез което да превръща чувства, идеи и илюзии в тяхната безвредна реалност.
Житейската му философия се оформя, от една страна, от външната потиснатост на системата и от друга - от вътрешната свобода на създаваното от него изкуство.
Започва с фигурални композиции, по-късно изгражда графиките си като редуктивно-цветни абстракции и ги осмисля до концептуална знаковост.
От средата на 90-те години паралелно с графиката се занимава с интерактивни начини за развитие на дадени идеи - хепънинги, пърформанси, инсталации.
Участва в много престижни съвместни изложби и графични биеналета. Има над 15 самостоятелни изложби в България и в чужбина - Испания, Франция, Австрия, Лондон, Ню Йорк, Ирландия, Германия, Турция и Япония.
В момента е преподавател в Националната художествена академия в София, специалност "Графика, графични и печатни техники".
Занимава се с живопис, като съвместява печат, графика, колаж и фотография.
За работата си е награждаван многократно с големи български и международни отличия.
Чрез творбите си Ромил Калинов се опитва да осмисля фундаменталните понятия, които го занимават: естетика, свобода, човечност и справедливост.
"До неотдавна познавах Ромил Калинов като график на малките печатни форми - изящни литографии, в които приглушената или неочаквано избухваща цветност се свързваше с еротичната асоциативност на всяка отделна форма и движение.
Познавах го и като художник с епизодичен вкус към пърформанс от акциите "Морска храна" в курорта Дюни, "Виртуално отстраняване на нахлуващи символи" във Варвара или "Сватбеното пътешествие на Арония" и "Сезонно милосърдие" в София. Знаменателна беше неговата пространствена пластика "Еко-времемер" в музея "Земята и хората" през 1998 г., превърната в "уред за случвания" чрез участващите поведение и реакции на публиката.
В новите му произведения откривам как любопитството към ефимерния артистичен жест на печатната графика се е трансформирало в една особена живопис, изграждаща се върху сърцевината на никога неповтарящи се монотипии като регистратори на форма, материя или структурна фактура. В следващия момент тази лаконична основа прелива в разточително колоритно многообразие, постигнато с печатарски мастила.
Има и още нещо, което ми се струва отличително, и то е някаква особена, неочаквана комбинация между минимализъм, постигнат от прости форми, съчетан с трудно обуздаван сладострастен нагон към екзотичността на колоритния аромат".
Из статията "Острови под слънцето" на Филип Зидаров
|
|
| горе |
|
|
|
|
