Роден и израснал в Мюнхен, Райнер Щайнхарт проявява още от ранна възраст интерес към фотографията. Това влечение е свързано както с техническите изобретения на дядо му в областта на камерата и прожекционните апарати, така и с документалните снимки на неговия баща. По-късно Щайнхарт се заема с изучаване на реставрация и консервиране, по-специално на стенна живопис и фотография. Едновременно с участието му в различни проекти по реставрация, като на намиращия се под закрилата на ЮНЕСКО манастир “Лорш”, или на катедралата в Шпайер, професионалните му занимания с фотография се задълбочават все повече. Постепенно камерата се превръща за него в трето око и неотменим спътник. Така е и до ден-днешен, независимо от наличието на естествено натрупалата се зрелост и още по-голяма чувствителност. Освен че се стреми да документира това, което става в момента, Щайнхарт носи в себе си податки за бъдеща промяна. Дали това са многократно отпечатваните, възникнали в различни страни по света характерни “светофарни човечета” с цялото им многообразие на един вид посланици, носители на съответната култура на страната преди настъпването на очакваната в бъдеще стандартизация, или актуалната документация върху България от края на 2005-та преди влизането й в ЕС, всеки път чувствителният му поглед се спира на теми и събития преди промяната им. Интересува го не само Германия. Напротив - Щайнхарт е номад, космополит. Възникват серии с мотиви от над 50 страни, които са част от едно голямо творческо дело. Над 80 000 фотографии е сравнителният им брой. Редом до големите цикли “Светофарни човечета”, “Отвътре и отвън”, “Сенки”, “Пръсти”, “Между”, Щайнхарт стига до нова изразна форма: в една особена многозвучна композиция той се превръща в хореограф на многократно повтарящи се широкоекранни прожекции. При показването им в цяла Германия той “разказва” цели истории от завладяващи цветни ритми (например едно от заглавията гласи -Картинен поток - нещата като море”). Друга важна насока в творческото развитие на Щайнхарт представлява театралната фотография. Предизвикват го обмислените прецизно моментни снимки в едно пространство, изпълнено с тъмнина, светлини, тишина, фокусирано в сцената. Вниманието му е насочено преди всичко към ясно уловената линия в движение. И отново и отново го привлича това, което другите подминават или просто не са в състояние да забележат. Години наред неотменим инструмент за него представлява странната трилогия: старата камера на баща му, един-единствен обектив и подвижният му спътник - черният сгъваем велосипед «Brompton”, подпомагащ работата му и като статив. Чрез възникналите по този начин творби Щайнхарт деликатно насочва вниманието на зрителя към необикновеното в нашето всекидневно житейско пространство и в нас самите. Зрителят е свободен да възприеме работите му като двудименсионално отражение на действителността или, прониквайки надълбоко в една композиция, да се остави да бъде конфронтиран и завладян от противоречивото. В момента Щайнхарт живее и работи във Франкфурт на Майн и в Берлин.
Изложби и проекти:
1993 - проявяване и работа с преносима тъмна камера (със Сузи Сарек, Ню Йорк).
1994 - изложба “Сенки”, Ню Йорк.
1994 - първи независим артпанаир, Франкфурт, фотоизложба; Oпера в Дортмунд, театрална фотография.
1996 - галерия “Швихтенберг”, Берлин, самостоятелна изложба.
1996-1999 - различни изложби в същата галерия.
1998 - самостоятелни изложби в Лудвигсбург, Франкфурт.
От 1999 - гост-доцент по архитектурна фотография в ТУ “Дармщадт”.
1999/2000 - Театър в Цюрих, театрална фотография; книга “Следи от кръв” към кралските драми на Шекспир.
2005 - художествена галерия “Кемптен” (Алгой), Касел, множествена широкоекранна прожекция.
април 2006 - Дом на изкуството, Мюнхен, колективна изложба “През огледалото”.
май 2006 - Галерия на СБХ, ул. “Шипка” 6, София, самостоятелна изложба.
|