Родена и живее в Перник. Завършила e гимназия с преподаване на френски език в родния си град и арабистика в СУ „Св. Климент Охридски", София.
Първата й книга „Заземяване на мълниите", издадена от „Пламък" чрез конкурс на Националния център за книгата, спечели наградата „Южна пролет – 2007".
Носителка е на награда на Министерството на културата, първа награда в националния конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 2004 г., първа награда в студентския литературен конкурс „Шумен – 2006", първа награда в националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, 2007 г., и др. отличия.
Член е на Съюза на българските писатели.
|
РОДОПИ
Кротка-кротка, добра планина.
Голяма. Питомна. Предана.
Ситни села като шепи зърна,
тихи и мъдри в своята бедност.
Схлупен човек и схлупена къща
един друг подпират се, тъй както могат,
и мълчат, та дано ги забрави Шейтана
и да ги помни Бога.
Току запеят джамията с църквата,
бели и чисти като момичета,
а в краката им пуйки в шалвари опърпани
чоплят разровени улички.
Жълтите крави се нижат в тютюна...
Пръстите нижат горчивите дни,
толкоз горчиви, че даже и хлябът
с водата сладни.
* * *
...Нов-новеничък, ощърби се месецът
и от минарето възвести Рамазана...
И светнаха нощите. И гладът
превърна се в празник.
ОГЪН СЕ Е СПУСНАЛ В ЛОЗЕТО
На косовете
пукат като въглени сърцата.
Ситни облаци вървят по края на простора -
отдалеч заобикалят.
Жега от оная, дето пие много,
млякото пресича и разделя влюбените.
Скриха се в реката кравите и хората.
Черни риби надойдоха -
да ядат сапун.
В дребни пеперуди гьоловете се превърнаха
и на старците умът им изветря в небето -
мъртвите си майки тръгнаха да търсят.
А затърсят ли се - те ще се намерят.
Легнах на земята и станах на земя,
щом заходиха по мене буболечките.
Между билките се стрелна една пукнатина
и мина през сърцето ми.
|
|
ЖЕНА НА КАРУЦА
Пъстра каруца с деня се надгонва.
Малка жена на гърба й се клати.
Осем деца, един мъж и два коня
се държат за полата й.
Ако всички жени бяха такива,
нямаше да има войни.
Конете си чорлят големите гриви
и пътят звъни.
Как ми се ще да се хвана за ритлата
и сред път да се пусна на някакво място...
Приказки, слама и сноп дечурлига
висят заедно с мен от колата.
Скочих и рекох да хвана през нивите...
Жената мънисто ми подари.
Ако всички жени бяха такива,
нямаше да има войни.
ПОД РАЙСКАТА ГРАДИНА
Двете, баба с мама, чернобели като щъркели,
клечат между ребрата на коравото поле.
А отзад, покрай чертата, дето тоя ден се свършва,
минават крави като часове.
Селяните си намерили една пролука в празниците
и земята пълнят със кливил картоф.
В костите им вятърът си точи безобразно
тънката ножовка.
За баба ми парчето нива с посева е нещо,
голямо колкото живота.
А след живота долу тя пред Бога се зарече
в Райската градина да работи.
Навирил е уши един подмолен тъмен бурен -
с баба ми мълчат и под око се гледат.
После тя почива на голяма твърда буца
и си преброява редовете.
Хората приседнаха под тежестта на времето
и сенките на облаци полетата насякоха.
И виси отгоре Райската градина набраздена -
сеячите си чака.
|
|
