архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Нанси Морехон
   Нанси Морехон (1944, Хавана) е сред най-изтъкнатите кубински поети, критици и есеисти. Публикувала е 25 стихосбирки, първата на 18 години, стиховете й са посветени на родния й град и хората му и следват афро-кубинската традиция на нейния учител Николас Гилен. Тя е най-превежданата съвременна кубинска поетеса, неини стихосбирки са издавани в САЩ, Англия, Испания, Франция, Канада, Швеция, Германия, Полша и др. Канена на престижни литературни форуми, изнася конференции и чете своя поезия (започвайки винаги със стихотворението „Майка“) в двете Америки, Европа, Африка. Владее свободно и превежда от френски и английски Еме Сезар, Пол Елюар, Ромен Ролан, Рене Депестр, Едуар Глисан, Молиер, Шекспир. Носител е на награди за есеистика, две национални награди на критиката, на първата национална награда за литература, дадена на черна писателка, както и на редица международни награди, последната от които на Стружките поетични вечери, 2006 г. Член е на Академията на науките на Куба. Ръководи Центъра за карибски изследвания на Каса де лас Америкас. През 2007 г. ще бъде издадена книга на поетесата у нас.


Майка

Мама нямаше градина,
а скалисти острови,
заплували, под слънцето,
сред нежните си корали.

Нямаше чист клон
в зениците си, а много фиданки.
Какво време беше, когато тичах боса,
върху варта на сиропиталищата
и не умеех да се смея
и даже да гледам хоризонта.
Тя нямаше стаята в слонова кост,
нито салона с ракитови мебели,
нито притихналия витраж на тропика.
Майка ми имаше песента и забрадката -
за люлка на вярата в душата ми,
за да си вдигне главата на горда кралица
и ни остави ръцете си, два скъпоценни камъка,
срещу застиналите останки на неприятел.

Стихове

Сега съществувам: само днес имаме и творим
Нищо не ни е чуждо
Наша земята
Наши морето и небето
Наши магията и химерата

Епитафия за дама от Претория

По идея на поета Куни Кулен

Все смяташе, че дори възкръснала
ще си доспива сутрин,
докато три черни ангели
й оправят добре леглото
и, най-вече, й приготвят закуската.
 

Аподака

Все още ненаселена,
проблясваща в смълчаното сърце
на странницата,
навлизам към потоците ти,
потопена засега под наляганията
на ням залив,
докосващ дъното на островите.
Мъничко маймунче
надниква с големите си очета на неспокойна кукумявка
и дебне в полумрака сянката на Кралицата,
пъргаво маймунче
като колибри от Чиапас.

И ястреб нагоре полита.

Изтичат часовете
като хладка вода между камъните подскачаща,
пред всяка стара врата,
пред всеки праг от дим,
между пепеливи витражи и скрити решетки
на схлупени прозорци,
почервенели от целебния вятър от Прадо.
И се търкулва утринта,
за да продължава тази странница да изброжда
тясната и дълга хаванска улица, която наричат
Аподака.

Превод от испански:
Рада Панчовска



Вървя със теб, прекрасно време

Времето, не е ли минало до днес?
Ти, любов, също ли не си преминала?
Вървя със теб, прекрасно време!
Лицето, което в този миг обичам
е най-добрата ти премяна.
Любимата глава и тя със теб се слива.
Не е отминала водата, блъскаща скалите, времето.
И изненада писва в утрото, щом се събудя
и изправя и пак се появяваш, време,
отминаващо и неподвижно,
“и ужасяващ студ настъпва”.

Тамбор

Тялото ми зове пламък.
Тялото ми зове дим.
Тялото ми се мята в бедствие
като нежна птица.

Тялото ми свети като острови.
Тялото ми - в катедралите.
Тялото ми - във корали.
Мен мъгла от морето ме носи.
Огън диша над моите води.

Води невъзвратни
в синевата на земята.

Тялото ми - в пълнолуние.
Тялото ми - пеят пъдпъдъци.

Тялото ми - във перо от птица.
Тялото ми - в саможертва.
Тялото ми - в полусянка.
Тялото ми - в светлина.

Тялото ми безтегловно в сиянието
ваше - свободно към дъгата.
 

Вълшебно килимче

Идеята за стихотворение
през прозореца влиза
ухаеща и без предупреждение.
Нима успявам да измамя
множество изгубени желания?
Сякаш е магическо килимче,
сякаш някой в краката ми
магическо килимче е поставил
и вече мога да поема
към светъл полет, вдъхновен
от читателя, който в съня си
гнездо плете в книгата на Ботти...
О-о несекващ сън,
о-о-о ясни платноходи,
наближаващи
към тялото ми в пламъци!
А идеята за стихотворение
вече я няма,
да, вече я няма!

Превод от испански:
Тамара Такова

горе