архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
    Роден на 20. 12.1943 г. в гр. Плевен. Завършил Софийски университет, специалност българска филология. Първата му стихосбирка “Една усмивка ми е столица” излиза през 1967 г. Издал е над 30 стихосбирки: “Неграмотно сърце”, “Общителен самотник”, “Елени в житата”, “Лявата ръка на Бога”, “Обичам те дотук” (достигнала 25 хиляди тираж), “Дърво и птица”, “Аспиринов сняг”, “Моят рецитал”, “Любовно разписание”, “Човекът е въпрос” и др. Автор е и на книги за деца: “Папагалчето Браво”, “Магаре с крила”, “Туфо рижия пират” (преведен на немски, френски, руски, полски) и др. Често участва с публицистични текстове в периодичния печат. Стиховете му са преведени на английски, френски, японски, шведски, турски, испански, руски и др. Участник в международни поетически форуми в Маастрихт, Стокхолм, Мексико Сити, Любляна, Солун, Братислава, Рига, Никозия, Охрид.

    Награждаван с национални и международни награди. Носител е на наградите “П. Р. Славейков” и “К. Константинов” за цялостен принос в детско-юношеската литература. Почетен гражданин на родния си град Плевен. Дългогодишен издател на списание “Пламък”. Председател на Българския ПЕН - център.


Забравена любов

Всички идващи чувства сравнявах
с любовта си към теб.

Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.

Аз към чужди усмивки се втурвах
с любовта си към теб.

Да, прегръщах жени непознати
с любовта си към теб.

Даже твоето име забравих
с любовта си към теб.

Но в забравата странно живея
с любовта си към теб...

Уж не идваш сега в паметта ми,
но сърцето
те помни докрай.



Жмичка

Пак прелетно чувство
ме връща
в родния град...
Но безмълвен е
хълмът на моето детство.
Сякаш всички отново
играем на жмичка...
Аз жумя,
притиснал лице
в кората на тъмна черница.
И честно,
със звънко гласче,
преброявам до десет...
После търся
навсякъде
своите стари приятели...
А те, милите -
скрили се под земята.


Кораб и пристанище

Те не могат един без друг.
Изглеждат едно
романтично цяло.
Но едва ли има
вечна любов между тях.

Корабът по рождение е авантюрист.
Той утре ще хукне
към други пристанища.
А пристанището вижда само себе си.
Той е всъщност стар
многозвезден
хотел за кораби.

Каква комбинация!
Движение и застой.
Буря и покой.
Дъх на синева
и мирис на мръсна вода.

Да, кораб и пристанище
тук са събрани в една картина.
Ала тихо си чуждеят...
Те не могат един без друг.
Но в различни светове
живеят.



горе