архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

назад ИВАН КОЛЕНИЧ     Роден през 1965 г. в гр. Зволен. Завършва техникум по приложни изкуства в Братислава, известно време следва в Москва. Работи като редактор и писател на свободна практика. Издал е стихосбирките “Донесени от бурята”, “Рокендрол”, “Оригинални аристократични игри” и др., както и няколко белетристични книги. Мотоциклети Никога не съм имал мотор - а винаги съм мечтал за такова нещо; бяс, черна магия в летните нощи, тънка и елегантна, страшна машина с кабели и педали и огледала. Карол имаше, Виктор имаше мотор, караха ги всички тийнейджъри от този скапан град; единствен само аз не можах никога да се оправя... Моторите са буйни хищници на енергията, рогати ками, бучащи заклинания, крака със шпори. Възпявам ви, о, мотоциклети! Нека ти стане по-голяма главата с лъскава каска, черни очила, черни дрехи; и го ритни, дай газ, накарай го да зареве, да напрегне мускули този нервен хищник, и в забравените нощи да усещаш зад своя гръб гъвкавите остри гърдички на някакво русо маце. О, мотоциклетисти, разтрошете света, помръднете вселената, размечтайте мълчаливите! Давам ви своята благословия! И те се стрелваха пряко нощта като честни ездачи, узаконяваха бързината и екзекуцията на тишината. Черни ездачи на прекрасни мотори - таксиметрова служба на детската смърт. Интроспекция Имам малък портативен телевизор, пакетче хубави цигари (МАЛБОРО) и книжка от уважаемия господин Елиът. Някой ми чука по стъклото на прозореца, тъкмо съм се зачел в стария химн... Това е раздавачката или полицаят, или майка ми... Облякъл съм си бяла риза, елегантно ново сако. Събул съм се бос и нищо не ме задължава да стана и да отворя... Е, на сутринта... - тъй и тъй ще отида на пощата, ще се обадя в полицията и ще изпратя чудесна телеграма на мама! Господин Елиът - и съм уверен в това - би направил същото. Превод от словашки: Димитър Стефанов горе