Тя е родена в Ризокарпасо, недалеч от Фамагуста. Завършила е университета “Аристотел” в Солун, специалност “Византийска и новогръцка филология”. Успоредно с това е следвала театрално изкуство и е взимала уроци по танц. По-късно в Атинския университет “Йоанис Каподистриас» е следвала история и археология и е присъствала на лекции по философия. В Кипър е работила като историк изследовател в Центъра за научни изследвания. Издала е множество научни студии и книги по темата за венецианско и латинско господство в Кипър. Наса Патапиу е автор на стихосбирката “Гласно тяло” (1988) и е удостоена с първа Държавна награда за поезия на Министерството на просветата на Кипър (1988). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, испански, италиански, хинди и др. Книгата й “Консулската институция на Държавата на Седемте Йонийски острова в Кипър (1800-1807) и консулът Панагис Ангелатос” се отнася до първите консулски контакти на Кипър с Гърция. Тя е удостоена с наградата на Атинската академия на науките (2001). От февруари 2000 г. Наса Патапиу заема поста културно аташе на Република Кипър в Атина и ръководи културния център “Кипърска стряха”.
|
Произход
Извирам от планините
На полуостров Карпасия
И се вливам в тялото си
Вътре в мен водоскоците
И застоялите води
Водни отражения
Сенки върху алената кръв
Отсенки сутрин
И други вечер
Да дойде ангелът
С огнения меч
И да бележи
Дясната ми страна
Kръвта да се оттегли
Водите да придойдат
Разпенени вълни
Да ме обгърнат
Светлина да се яви
Формата ти
Границите ти да се вдълбаят
Kакто и преди
И от всичко което притежавам
Да остане единствено гласът
Аз съм мислещо растение
По стръмните урви
На остров Кипър.
Влюбеният
Влюбеният
Висящи градини
Обикаля
Язди върху лъскави конски гърбове
Стада сърни
Следва по залез
Слънцето изпреварва
Една чешма
Завежда коня си на водопой
А след това умира
|
Като сърна
Така побягнах
От този свят
С половината си сънища
Недосънувани
Дим един проблясък
И се изгубих
Но тялото
Остава тук
Сякаш от небето паднало
Тайнствено се движи
Из улиците
И се влюбва
Има мигове
Когато уморено вече
Се мята
Като конска грива
Като сърна
Която не признава
Жаждата си
Спи преливаща от самолюбие
Гордееща се
Само с раните си.
Писмена
Смътна светлина
Недовършен мрак
Писмената още по-смътни
Въртя се като вихър
В стаята
Край мен димът
Танцувам в своя кръг
Излизам от орбита
Блъскам се в стъклата
Елиптично
Напоено с кръв
Писането
|
|
