Александър Петров,
член на Съюза на беларуските писатели |
 |
Контактите между беларуската и българската литература са се създавали и развивали в продължение на много десетилетия, като характерното за тях е взаимното общуване, въпреки всички режими и всякакви превратности на времето и съдбата.
До Втората световна война взаимното запознаване между двете литератури е имало предимно епизодичен характер. Въпреки това можем да отбележим, че още в началото на ХХ век в България е публикувано в превод знаменитото стихотворение на Янка Купала "Мужик".
През този период в Беларуската съветска социалистическа република (БССР) информация за българската литература достига най-вече чрез издания в Москва и Ленинград (днес Петербург).
Видният български поет Николай Хрелков през 30-те години на миналия век пише своето известно стихотворение "Станция Негорелое", в което използва като метафора названието на намиращото се наблизо до Минск Негорелое, тогава погранично за СССР.
През 1941 г. българският литературен критик и издател Димитър Митов публикува статия за беларуският поет Янка Купала. Статията се появява в издавания от Димитър Митов вестник "Литературен глас", който разглежда обществени и литературни въпроси.
Истинското развитие на взаимните връзки между нашите две литератури се разгръща след Втората световна война. Именно през петдесетте години българският читател можа да се запознае с преводите на беларуските класици Янка Купала и Якуб Колас, с някои произведения на Максим Танк и Аркадий Кулешов, Змитрок Бядули, Петро Глебка, Кондрат Крапива. А в същото време в Минск се издава знаменитият роман-епос "Под игото" на Иван Вазов, появяват се първите преводи на Елин Пелин.
Разцвет на беларуско-българския диалог се наблюдава и през 60-70-те години, когато в нашите страни се формират уникални школи за преки преводи от български и беларуски езици. Тези школи възникват благодарение на интензивните опознавателни пътувания на писатели и преводачи в двете страни и създадените по този начин лични контакти. Именно личните контакти са в основата на това толкова близко и резултатно взаимодействие между двете литератури.
В средите на българските литератори е добре известен фактът, че началото на това взаимодействие е поставено със запознаването на студента във филологическия факултет на тогавашния български държавен университет Нил Гилевич с българската поезия, и в частност с поезията на Анастас Стоянов. Началото, или по-скоро първата равносметка от това запознаване става издадената през 1965 година в превод на Нил Гилевич антологична книга със стихове на съвременни български поети. В нея са поместени повече от 1250 произведения на почти 250 български автори.
През 60-те години се зараждат станалите впоследствие популярни Десетдневки на беларуската и българската литератури, по време на които много известни поети и прозаици от двете страни можеха да посетят едната и другата страна и отблизо да общуват. В различни години по това време България са посещавали Иван Чигринов, Васил Биков, Ригор Барадулин, Борис Сачанка, Анатол Вяртински, Яугения Янишчиц и др. Не може да не споменем и редовните срещи между съветските и българските преводачи, в рамките на които също се осъществяваха контакти между нашите литератури и литератори.
От българска страна за първи път в Беларус идват Георги Вълчев, лингвист, а по-късно поетите Найден Вълчев и Андрей Германов, и поетът и белетрист Стефан Поптонев. Така почват да се раждат не само преводи от единия на другия славянски език, но и много по-широки проекти, сред които се открояват книгите "Беларуска бреза" на Найден Вълчев и "Беларус - бяла балада" на Стефан Поптонев, посрещната с интерес от нашата общественост и намерила отзвук в Беларус. Трябва да се отбележи, че метафорически образи, свързани с Беларус, практически се срещат в поезията на всички известни творци, които имат отношение към литературния диалог.
Заедно с упоменатите поети и преводачи българската преводаческа школа включва и такива известни имена като Симеон Владимиров, Венета Козарева, Иван Дойчинов, Зоя Василева, Първан Стефанов, Христо Попов, Янко Димов, Пенка Кънева, Здравко Кисьов, професор Румяна Евтимова, защитила дисертация във Филологическия факултет в Беларуския държавен университет, Ганчо Савов, Теодора Ганчева, Елена Алекова, Марко Ганчев и др.
От беларуска страна се сформира не по-малко ярка плеяда от преводачи, литературни критици и публицисти, които работят в областта на българската тематика, сред които специално могат да бъдат посочени имената на Владимир Анискович, Юрас Свирко, Ригор Барадулин, Ванкарем Никифорович, Анатол Вяртински.
Интересът към българската литература в Беларус в голяма степен съвпадна с настроенията на поетите от шейсетте години. Твърде възможно е по-разкрепостеният южен стих на българската поетика да е носил и друг заряд за поетическа свобода, което е било и истинско откритие за беларуските поети. Следва да се отбележи голямата популярност на стиховете на Андрей Германов, Иван Давидков, Лиана Даскалова, Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, които бяха активно превеждани през 70-те години. Справедливо е да се каже, че това не бе улица с еднопосочно движение. В България бяха издадени сборници на Пимен Панченко, Анатол Велюгин, Алес Рязанов, Кастус Кириенко, Ригор Барадулин, Микола Аврамчик и др.
Активно бяха превеждани и издавани произведенията на Васил Биков, Иван Шамякин, Иван Науменко, Иван Чигринов, Андрей Макайонок, Борис Сачанка, Иван Мележ, Васил Зуйонок, Алес Адамович, Владимир Караткевич, Янка Брил, Виктор Козко.
Без съмнение най-издаваният беше Васил Биков. Всичко написано от него през този период беше публикувано и на български език. И като отделни произведения, и в антологични сборници с негови избрани произведения. Още по-точно казано, цялата знаменита беларуска военна проза, в това число произведения на Алес Адамович и Светлана Алексеевич, както и поезия с тази тематика, бяха преведени и издадени на български език.
В определен смисъл в "аграрна" България с известна популярност се ползваше литературата на "селските" автори, които имат свои знаменити представители не само сред руските, но и сред белоруските автори. Не малък интерес бе проявен към Иван Мележ и Иван Чиринов. През 1981 г. в София излиза сборник с разкази за беларуското село "Под шепота на дъбовете".
Трябва отделно да отбележим детската литература. Още през 1964 г. в България е издадена книжка с беларуски народни приказки.
До 1989 година почти всичко значимо в беларуската литература се появи и на български език, в добре оформени издания. Даже се прокрадваха явни и негласни забележки и подмятания за това, че някои издатели проявяват "беларуски" уклон при издаването на преводна литература. В интерес на истината трябва да се каже, че в издателствата работеха и доста писатели, с отворени сърца към беларуската литература и беларуския народ.
След 1989 година се забелязва значителен, очевиден регрес при издаването на беларуска литература в България. Разбира се, в това отношение основна роля имат не литературните фактори.
От 1997 г. благодарение подкрепата на Посолството на Беларус (финансова и организационна) на български език излязоха редица представителни издания от беларуски автори. За последните осем години бе издаден сборник повести на Васил Биков, поетична книга на Алес Рязанов, специален брой на списание "Панорама", в което бяха включени преводи от 50 съвременни беларуски прозаици и поети, много от тях бяха за първи път представени пред българската аудитория; сборник стихове на Яугения Янишчиц, поемата на Микола Гусовски "Песен за зубъра"; сборник стихове на Марк Шагал.
През 1998 г. в Беларус бе издаден специален брой на списание "Полъмя" (Пламък), който запознаваше беларуския читател с творчеството на повече от 20 български поети и писатели.
През 2000-та година в Беларус излезе на български език сборник с преводи на Найден Вълчев. В книгата бяха включени произведения на беларуски поети. Сборникът беше и равносметка на 40-годишната творческа дейност в областта на превода от беларуски на български на този известен писател и преводач. В "Беларуска моя тетрадка" бе включено най-доброто от практически 3000-те поетически творби, преведени от Н. Вълчев.
В същата година в България се появи на бял свят такъв фундаментален труд като “Антология на беларуската поезия от нейното зараждане до наши дни” - двуезично издание, което могат да използват както тези, които изучават беларуски език в България, така и изучаващите български език в Беларус.
Пак в 2000-та година беше издадено второ допълнено издание на известната книга на Стефан Поптонев "Беларус - бяла балада, каквато я видях и преживях".
През 2002 г. в София бяха издадени сборник поезия на Сергей Законников "Пътят на душата"; книга на Олга Ипатова "Петнайсет стихотворения и една повест", посветена на юбилея на главната светица на Белая Рус - Ефросиния Полоцка, така също сборник с избрани стихотворения на Янка Купала, Якуб Колас и Максим Богданович, под название "Могъщият триптих".
Преди една година беше издаден уникален поетичен сборник "Камбаните на съвестта", който съдържа стихотворения на български поети за Беларус. Сборникът получи висока оценка от ръководителите на двете държави.
През тази година, 2004, се осъществяват нови издания. Излезе поетичната книга "Последна молитва" на Иван Каренда, както и сборник с поезия "Среща с пролетта" на млади беларуски поети. На български език бяха преведени 22 млади беларуски поети на възраст до 25 години.
Но и това не е предел. Вече започна работа по преводите на български език на произведения, които влизат в “Антология на беларуската проза”. В ход е съставянето на книга, в която ще бъдат представени произведения на беларуски автори, посветени на чернобилската трагедия.
Неотдавна от писателя и преводача Владимир Анискович, който живее в Минск, бе преведен на беларуски език романът на Антон Дончев "Време разделно". При поддръжката на Посолството на Беларус върви подготовката за издаване на книгата.
През всичките тези години в българския печат, в това число в литературните вестници "Български писател" и "Литературен форум", както и в "Новия пулс" и "Словото днес" продължават да се публикуват материали, които осветяват важни моменти от литературния живот на Беларус, отбелязват се юбилейни дати, излизат преводи на стихове.
Трябва да се упомене, че по това време България бе посетена от всички председатели на Съюза на писателите в Беларус - Васил Зуйонок, Владимир Некляев, Олга Ипатова, които вземаха участие в обиколката на страната и в литературните изяви, посветени на чернобилската трагедия, в Дните на Беларус, които се организират в много български градове.
За големия принос в развитието на беларуско-българските литературни връзки, преводаческа дейност и литературно творчество, посветено на Беларус, известните български поети и прозаици Стефан Поптонев (1998) и Найден Вълчев (2000) бяха удостоени с високата държавна награда на Република Беларус - медала "Франциск Скорина".
Постигнатото е значително. Предстои по-нататъшно укрепване на духовните мостове между нашите две страни и два народа.
|
ЯНКА ЛАЙКОВ
Роден 1979 г. в с. Новая Мъотча
· · ·
Нали сте виждали: лицата на спящите
призори сякаш с платно са покрити,
сякаш вятърът в утрото здрачно
със сива пепел ги е посипал,
сякаш небето и тях обича,
както обича среброто лунно,
както обича полята пшенични,
както обича всички влюбени.
Мъчат се в своите сънища спящите:
тегне им в ранното утро покрова...
Нали сте виждали: душите плачат,
защото не искат да идат в гроба.
Превод: Христо Попов
ЯРИНА ДАШИНА
Родена 1978 г. в Стави
· · ·
Прегазват ме като брод
слепи, глухи, сакати...
Любимите, скъпите, нежните
минават в обход.
Най-смелите тръгват да плуват,
страхливците само се мръщят,
ала назад не се връщат,
решили веднъж да пътуват.
Да не потъна с тълпата,
земята стискам с колене.
Удавници вцепенени.
Дано вира не разклатя.
Превод: Зоя Василева
ВИКА ТРЕНАС
Родена 1984 г. в Минск
Земя на ангели и на самоубийци
Стоя на покрив. Гледам надалеч
Застинал тътен от военен гръм
деца ли сме - ковани от стомана
или - сме сън.
Сковава ме студът полека-лека
и крясък див ме разболява пак
между душата и между човека
нов кървав сняг.
В утроба майчина аз бих се върнал
самоубиец спрял бих с благослов
и ангелът готов съм да прегърна
животът е любов.
Превод: Зоя Василева
ДАРЯ ЛОСЕВА (АДАРКА)
Родена 1985 г. в Минск
· · ·
Мой бели ден, мой черен ден...
И аз, от горест уморена...
По-ясни стават всички сенки
и утрото говори с мен.
Мой бели ден, мой черен ден...
Това е. Нищо друго няма.
Надеждата мираж е само,
горчилката е лъч взривен
в сърцето ми. И то ме стяга.
И няма накъде да бяга.
Превод: Елена Алекова
|
ВИТАЛ ГАРБУЗАВ
Роден 1982 г. в Минск
Мечта
Плува като сал небесен облак.
Вятърът по змийски се изви.
Слънцето ще коронова образ -
Бог Ярила се така яви.
Среща - подарена от съдбата.
Обичта не тлее, а гори.
В две очи - огледан необята.
Дават мощ човекът да твори.
Плува като сал небесен облак.
Лази вятър, сякаш е змия.
Никне зрънце. И денят е топъл,
пламнал във зелена светлина.
Превод: Стефан Поптонев
АНАТОЛ ИВАШЧАНКА
Роден 1981 г. в Минск
· · ·
Асансьорът - изписан със шумерски текстове.
Новогодишни елхи драскат небето
с пирамидални структури.
Артур Рембо търси въшки
в косите на любимата.
Примати в клетките
мърморят ведически мантри.
Дискотечна тълпа
се чифтосва в такт с барабана на шамана.
Свършва епохата на неолита.
Превод: Христо Попов
АНДРЕЙ КЛЧНИКОВ
Роден 1983 г. в Минск
· · ·
Кой отново ми казва: "Бъди"?
Кой отново ми казва: "Велик си"?
Този същият, който твърди:
"Пролетта е измамна, пази се"?
Всяка вечер над белия лист
Аз стоя, от въпроси изгарян.
И дописал поредния стих,
вместо подпис поставям: "Бездарен".
Разплета си стиха, заплета,
Ала нишката нейде се къса.
Ръкавици си търся в студа
И устоите свои си търся.
Превод: Христо Попов
ВАЛЯНЦИНА ГАРНИСТАВА
Родена 1982 г. в Мозир
· · ·
Припомниш, забравиш, простиш и обидиш -
навсякъде просто живот драгоценен.
Където да тръгнеш и ходиш, ще идеш
до бряг на река със обратно течение.
Ще минеш по пътища много и разни,
ще има и мини, и лаври, и сенки.
Дори да увърташ, все пак ще нагазиш
вода на река със обратно течение.
Звънящият химн на лъчи и тинтява,
на лунни градини и гледки неземни...
Човече, додето си жив, не забравяй:
зове те реката с обратно течение.
· · ·
От там - звездите дето плачат,
трептят - горят, дойде при нас
през вечността. От Бога пратен.
В ръцете - с пълен житен клас.
И кръсти го космичен вятър,
благослови го с две-три слова:
"Език най-чист е на земята!"
И Беларуски го назва.
Превод: Елена Алекова
|
|
