Кристин Димитрова е родена през 1963 г. в София. Завършва английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега работи като асистент в катедра "Чужди езици".
Автор е на пет книги с поезия: "Тринадесетото дете на Яков" (1992), "Образ под леда" (1997), "Затворени фигури" (1998), "Лица с преплетени езици" (1998) и "Поправка на талисмани" (2001).
"Избрани стихове: Кристин Димитрова" е триезично издание на нейни стихове в превод на гръцки (прев. и подбор Панос Статоянис) и английски (2002).
Автор на "Таро: вратите навътре", книга за окултната символика в картите "Таро" (2002).
Носител на наградите "Златен ланец" на в. "Труд" (1996), награда за поезия на 1997 на "Век 21", "Златната метафора" на издателска къща "Аб" (1997), "Иван Николов" на издателска къща "Жанет-45" (1997), втора награда за отборно участие в Олимпиада на поезията - Стокхолм, организирана от IOPP (1998), "Аргус" (2001), трета награда за фантастичен разказ. Награда на "Труд" за разказ (2003), награда на Сдружение на български писатели за поезия (2003).
Съставител и преводач на книга с избрани стихове на Джон Дън, "Анаграмата" (1999).
Стихове на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Германия, Исландия, Канада, Литва, Македония, Полша, Сърбия, Унгария, Хърватия, Швеция и САЩ.
|
АТЛАНТИДА
Пази си картата
от континента, където няма думи, откъдето
разказът на пътешествениците достига
като мучене, вятър, лай, а между хлебчетата
кренвиршът си спомня болката.
Ако веднъж си стъпил там, едва ли
ще се върнеш.
БАЛ В АЛЕКСАНДРИЯ
Там, между двете копчета,
част от кожата лъщи
като част от дрехата, само че
от по-фина тъкан, а после,
изненада, шок и лъчист коридор
през порите до тройно
легло от живот и сатенен чаршаф,
метнат накриво.
Не мога да повярвам, каза
читателят от отсрещното бюро, а
на излизане си изхвърли шала,
защото го караше да се чувства
примирен.
ЧЕТИВО ЗА ИЗПЪТ
В хотела, до който бе стигнал, стискаше
светеща чаша коняк сред непознати хълмове
временно. Момичето от рецепцията
го всмука през лупестите си очила
и подаде бележник. Господине,
има съобщение за вас
от жена ви.
Благодаря, нямам жена,
но когато намеря такава,
ще го прочета.
ОБМЯНА НА ВЕЩЕСТВАТА
Тялото, в променящия се свят,
е природа, месо, попивателна
на ресурси.
Само му дай да иска.
Съзнанието видимо е
невидимо, но е пълно с претенции
за вечността.
То иска да дава.
И ето - у мене
един иска, друг дава,
на ти, не го ща,
малко е, много е.
Така си живея, насред тържището,
а те ме бутат насам-натам.
|
МИСИЯТА
Търсачите на истината спряха на кръстопътя,
посъветваха се, повъртяха се,
разделиха се, след време
пак се събраха
да продължат заедно.
Истината и сега беше с тях,
но я мислеха за един от групата.
КОНТАКТЪТ
Съседът беше вдовец, но ни най-малко нямаше занемарен вид. Когато Мария от горния етаж го помоли да й смени контакта, той само каза: "Момент". Затършува в някакъв шкаф зад вратата и с отверка в ръка последва Мария нагоре по стълбите. В апартамента на Мария имаше необичайно много саксии с цветя и едно дете, което седеше на пода, с ухо, долепено до стената.
- Здрасти - наведе се съседът към него. - Как се казваш?
Детето не отговори. Съседът въпросително погледна към майката.
- Кажи на чичото, как се казваш?
Детето наведе поглед, без да отдалечава ухото си от стената.
- Стефан - отговори Мария вместо сина си и намери за нужно да добави извинително, - той казва, че чува музика в стените.
- Каква музика? - попита съседът. - От радио ли?
- Не - каза Стефан, като вдигна отново очи, - от стената.
- Всички стени ли свирят музика? - направи се на заинтригуван съседът.
- Не - каза Стефан. - Твоята не свири.
- А какво прави моята? - вдигна вежди съседът.
- Крещи с женски глас. "Не, моля те, недей, моля те, моля те!" Все така.
Съседът изгледа малкия втренчено, поклати глава, каза "Деца!" към майката и пожела приятен ден, без да смени контакта.
|
|
