Импровизация I
Жребец танцува в гъстата мъгла.
Издъхва пеперуда на гърба му.
В полята проснат,
мъглата бисерна ме омагьосва.
Насън възпявам поривистия жребец,
препускам с него в бляновете росни.
Джудже разхвърля по леглото ми цветя,
от песента ми пеперудата отвлича.
По пладне ще напусна тоя свят ,
море ще стане тялото ми, слънце - песента ми.
О, нека огненият ми жребец препуска.
И тайнствената пеперуда нека да лети.
|
|
Импровизация II
Душата мъчи жажда, на розите позната:
мокри лицето ми от слънчеви лъчи,
реки разбунват моя пулс.
Съблича вихър дрехите ми златисторезедави.
И гол затичвам се из равнините сухи,
зад канарите се притулвам,
и тръпне тялото ми, бъдни семена понесло.
Когато изранено се слее с минералите,
ще секне обичта към синевата
и от устата ми цветя ще се посипят.
Морето в далечината дверите си ще заключи,
платното на ръждивата кушетка вдън сърце разбило.
Престанах да разбирам водната стихия.
Но ме омайва вечерният танц на птиците,
разкъсал настръхнал и на планините.
|