| Йоргос Молескис е роден през 1946 г. в село Лиси. Завършва филология в Москва. Издал е "Прекрасна страна" (1967), "Пътят" (1970), "Автобиография" (1972), "Колко голяма е луната" (1980), "Дърветата на севера" (1981), "Преходна пролет" (1984). |
Първият ден
"...за твоето рождение, Мария..."
Утро бе и въздухът миришеше
на току-що изпрани дрехи,
имаше и вкус на вино -
сякаш беше в сребърен потир
и старите ми слабости напомняше.
Блестеше слънцето от чистота в небето
и пълнеше със злато тоя свят
(единственото злато, което
поетите умеят да приемат).
Отвори се светът
в прегръдките на слънцето -
спокоен и могъщ за миг, -
прие те и ти обеща:
и млякото на мъдростта,
на цялата земя благата -
сънищата на поета:
и хляб,
и музика,
и ветрове попътни,
и радостна сила
на земята ни
и мир,
страдание и страст -
поезия.
Аз за ръка те улових
и заговорих:
Ето ти го
тоя остров, който сред
вълните плува,
гледай
планини гористи - от живот кипят,
морски ветрове,
морето долу,
а оттатък е светът...
Островът пътува сред света,
заедно с цялата земя -
из вселената пътуват.
И голяма е съдбата ни -
общата,
а малка - тая
дето си е само наша.
И весела е тя, и тъжна е,
а пътя ни отвежда надалеч...
Здраве ще получиш от земята,
тялото ти плодове ще дава,
душата ти ще напои морето.
И аз
гнева си ще ти дам -
срещу войната,
и порива на моя стих.
|
|
Раздялата
Като трион
раздялата
леглото ни
на две
разряза.
Превърна гласовете ни
в бурии.
После
стана
остър нож.
Масата ни
раздели
на две.
Последна цел
й станаха
сърцата ни:
Блъсна ги
сред безконечен хаос -
обесени да виснат
на нишката
на нашето мълчание.
|
|
