Името на естонския поет и прозаик Матс Траат е познато на българския читател от една книжка с ранни негови стихове, от романа му "Танц край парния котел", от повестта му "Кафе на зърна" и от други публикации в нашата периодика.
Той е един от големите творци в съвременната естонска литература, за когото е трудно да се каже къде се изявява с по-голяма сила - в поезията или в прозата.
Роден е през 1936 г. в селцето Арула в южната част на Естония. Завършил е Техникум по механизация на селското стопанство. Трудовата си дейност започва като механизатор и това обяснява трайното присъствие на темата за земята и селския живот в творчеството му. По-късно той завършва Литературния институт "Максим Горки" в Москва и Висшия курс за киносценаристи също в Москва.
Първата му книга със стихове "Тромави песни" излиза през 1962 г. Следват "Хълмове", "Везна", "Касиопея", "Фенери в мъглата", "Посоки на светлината", "Етюди за огъня", "Късни агънца", "Равнинно време", "Хараласки биографии" и др. Матс Траат издава и много книги с разкази, повести и романи.
Здравко Кисьов
|
Всяко поколение
Всяко поколение
се кланя на свои звезди
Това, което днес изглежда
велико и важно,
утре може да се превърне в боклук
Точката става някой ден запетая,
кърмата на кораба - кил
Утро в ръжта
Могъщата и неспокойна душа на земята
дълго блужда в каменистата почва.
После тя чу крясъците на пъдпъдъка
и по зелените, втвърдяващи се стъбла
се понесе бясно към слънцето,
към облаците разперени.
Безумната, жадна за живот душа на земята!
В синьото утро
като златна трептяща мъгла
остана да се люлее тя над полето.
Спри се, подранил пътнико!
Не кашляй, не храчи тук -
ти стоиш в храм!
Смъкни шапката си, пропита със пот,
постави я върху браздата -
като пред олтар на светиня -
и гледай с широко отворени, ненаситни очи
вечно повтарящото се чудо!
|
|
Очакване
Прозореца, хайде да славим прозореца,
макар и отдавна строшен
и от мнозина забравен,
но нали той ни осветяваше някога.
Паметта ни помага
да усетим на съдбата лицето
и през страховете си да съзрем любовта
върху тази осквернена земя.
Виж,
луната вече голяма,
червенее над Ласнамяе.*
Видях в календара:
тя ще бъде пълна в неделя.
Лунната светлина ще облъчи тогава
още по-силно душата,
по-болезнено от преди
ще пулсират иглите.
* Паркова зона в Талин (бел. пр.)
|
|
