 |
|
|
СП “ЕВРОПА2001” НА ХАСКОВО JAZZ 2003: КЛАСИКА И ЕКСТРАВАГАНТНОСТ В ЖАНРА |
|
|
|
Първото, което прави впечатление, веднага щом наближиш Хасково, е неговият южен темперамент. Само в този град от българските може да се види онова съчетание на синьо и бяло в някои къщи, така характерно за средиземноморската естетика. Набиващи се на очи са и алеята на централния площад с многобройните дървета, сред които косове са намерили подслон и шумолят непрестанно. И сякаш като по ноти точно онези от тях в близост до сградата, където се откри тазгодишният Международен джаз-фест Хасково, са най-отрупани. Толкова напращяли от птици са, че няма нужда от цветове по клоните, няма нужда от вятър, който да ги огласява. Правят го те, както и най-голямото музикално събитие в тази част на родината. Всъщност косът е и символ на фестивала.
В програмата на Haskovo jazz’ 2003, за 5 вечери се представиха 14 участници от България (Милчо Левиев, Еди Демирджиян, Проект Хикс, Пламен Петров Трио, Heart Beat Quartet, Shooting Star, етноджаз формация “Гларусче”, Стенли проект, Белевски блус бенд, Соня Иванова, Мария Арнаудова, Акустично джаз трио и приятели, Димитър Русев Трио, Лот Лориен) и 4 от чужбина Дания, Португалия, Полша и Унгария: Tonica Saxophone Quintet; Nino Gomez & Subtierra; Трио Каввали с Tuzko Csaba; Renata Banacka & Karol Szymanowski. Фестивалът беше открит с фотографска изложба “Дванадесет погледа от България” и литературна вечер част от постоянните рубрики на сп. “Европа 2001” “Фотоателие” и “Литарт”.
Фотоизложбата гостува за първи път из страната, след като миналата година бе показана по времето на Дните на отворени врати на Европейския парламент в Страсбург и в “Клуб-галерия на фоторепортера” в София. Тя представлява колекция на дванадесет от най-известните български фотографи с техни портрети, композиции, пейзажи и фоторепортажи. Едно достоверно и достойно присъствие на Ангел Пенчев, Антоан Божинов, Боряна Пандова, Борис Бишков, Валентин Киров, Велко Ангелов, Даниела Петрова, Димитър Дилков, Калин Руйчев, Надежда Чипева, Темелко Темелков, Явор Попов.
В литературната вечер участваха 12 поети (четени от актьора Веселин Мезеклиев), едни от които вече са представяни на страниците на списанието, а други предстоят да бъдат публикувани. Това са Петер Кюрман (Швеция), Жан-Клод Вилен (Франция), Панос Статоянис (Гърция), Драган Данилов (Сърбия), Димитрис Аллос (Гърция) и Джонатан Дън (Англия). Наред с тях бяха чути и стихове от българските автори Николай Кънчев, Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Яна Букова, Цветанка Еленкова, Тома Марков. В паузите разпускаше Димитър Русев Трио Хасково, чийто фронт-мен е наречен справедливо “човекът-фестивал” музикантът и лицето на феста, от когото изцяло зависи неговото съществуване.
Еди Демирджиян бе джаз-барабаниста, който откри музикалната част на фестивала със свой концерт импровизации. Веднага след първото му парче отпаднаха съмнението и смутът, че джаз (на ударни) и поезия въобще не си вървят. Истината е, че съчетанието се оказа колкото екстравагантно, толкова и класическо, заради ритъма и в двете изкуства, заради звука, който единствен при барабаните и поезията е така първичен вселенският шум преди да стане слова, когато бе още Слово. В изпълнението на Еди можеше да се чуят и огънят, и водата първосъздаващи, да се долови, че няма разлика помежду им шумът на океана е този на угасен фитил с наплюнчен пръст, шумът на огъня е този на пяната, която се пука на повърхността.
В настоящия брой на сп. “Европа 2001”, в рубриката “Литарт” показваме онези от авторите, включени в поетичната вечер на Haskovo Jazz’ 2003, които все още не са били гости на изданието.
сп. “Европа 2001”
НОЩТА С ГРОЗНИТЕ
Панос СтатоЯнис
Луната е блато с мръсна вода да пикаят в него един след друг американските войници.
На 12 бях, когато сънят ме отведе на брега на луната. Взех камъче и поседнах в края, с една тръстика захванах да мътя водите й. Но когато вдигнах другото си лице, видях земята тантуреста как изгрява, цялата водорасли. Щедрата й милост пожелах, ненаситен, и най-синьото й. Опитах да се взра дълбоко два корморана виеха сухо гнездо в Ирак, носеха клонки. Докато тук, в лунното блато, нищо още. Бяха се спотаили всички жаби и само комари чувах да кръжат на облаци. Вдигаха се и се пукаха (пук пук) на повърхността някакви тлъсти мазни мехури. Съвсем под носа ми. Каква гнилоч дъното.
В една такава нощ искам да те срещна. Ще се измъча, докато измисля име, което да ти прилича. Анна Каренина, да речем, или Минесота. Тогава ще изгрее притихналото блато на луната, ще видиш зеленото ми лице (и другото, обгорено от напалм), ще ме познаеш. Нищо не ще кажа. Смеейки се силно за двама, ще прекарам телена примка през шията ти.
(Ей такива неща в главата ми. В една нощ мръсна с много алкохол и кошмари. А на горния етаж пияници трошат чаши.)
|
ПОД НОКТИТЕ НА ЖЕРТВАТА
Цветанка Еленкова
Ако кожата има памет, както твърдят лекарите, значи къщата, на която се опря последния път, морето в което плува, още помнят. Единствено роклите ми не помнят, защото ги нося на химическо чистене или често ги пера. Но морето ни, което е така затворено, че до него не достигат никакви течения, вертикалната стена под навеса, която не се мие от дъждове, със сигурност помнят. Като човки на пеликани, като гърбици на камили задържат спомените за постни дни. Като ноктите на жертва, които още пазят косми от кожата на убиец.
|
АПОЛОГИЯ в понеделник по обяд
Яна Букова
Неприятното е че повечето неща
имат вкуса на снега
Онзи първи вкус, първата хладна глътка
Дали в някакво незапомнено детство
или пристигайки от далечния юг
загребвайки с шепи
очаквайки нещо
неясно какво
вероятно на основата на захарта
и на добрата воля
Но дори и нищо неочаквайки
друго нищо някакво
неочаквайки
не този почти метафизичен вкус
на вода и на пепел
В такива случаи човечеството е почти на крачка
от изобретяването на сладоледа
|
ОБСАДЕН
Джонатан Дън
Моят романтичен остров е едно мъчение.
Бях изхвърлен от дрънченето на решетки в канавките
при машината, която стърже (цели четири часа вече),
огромен комар в ухото на небето,
върху дървена лодка.
Дойдох тук, за да се махна.
За мъничко спокойствие и тишина.
Но, бягайки от примамката,
попаднах в капан.
Като муха на прозорец съм.
Единственият изход: да отстъпя обратно в живота.
(Да отвориш прозореца не е изход,
мисля си.)
Радост до СМЪРТ
Димитрис Аллос
“Спрял часовникът
отмервам времето с дъха си”
Смееше се ужасът
и лъщеше
златният му зъб
зад мене бялото
засада
да бълва бясна пяна
и безпогрешно да изписва
злокобата си
усетих го и го видях
сигурна смърт си казах
тогава беше
когато затворих очи
и както потъвах разлюбен
и непохватен пропадах
- отвес на хитроумни достижения -
жени ме стигнаха
настоятелните на любовта Марии
леко леко докосвайки
пустеещите ми клепачи
шепи думички гръцки
пръснаха
Димитрие Димитрие
буйна растителност моето име
във Великата Делта на устните им
скромна заповедна
да се изправя
отново
благоухател и възлюблен
на нежната им гръд
обречен
каквото имах злощастникът
каквото имах наум и каквото нямах
- трийсет и трите сребърника на моето раждане
го пропилях по курви
оттогава обитавам гол голеничък
епохата на миналото свършено
а оня тича побеснял
и търси зъболекар.
|
|
|
| Превод на стихотворения: Ц. Еленкова, Я. Букова |
|
| горе |
|
|
|
|
