 |
“Който
живее със
стихотворение,
ще умре
самотен”
Марк Странд
|  |
Родена в София на 30 октомври 1959 г. Завършила е СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност “Българска филология”. За първата си стихосбирка “Детето на глухонемите” (1993) получава наградата “Южна пролет” през 1994 г.
Следват “Вход” (1996), “Отиване Връщане” (пътепис за Прага 1997), “Зими и лета” (2001) и “Внимателно” (2001). Отделни нейни творби са превеждани на гръцки, сръбски, литовски.
От 1998 г. редактира и издава заедно с поета и драматурга Иван Теофилов списанието за съвременна българска литература “Сезон”.
Публикува статии в културния печат. В момента работи като редактор в Българското национално радио и води предаване за литература и култура по програма “Хр. Ботев”.
Омъжена, с две деца.
...
Снощи чух
други също са близо
до стихотворенията на Мярк Странд
Представям си ясно
при нас в градината
е застанал още някой
също чете
лятото е в разгара си
той седи в своята неуместност
двамата се поглеждаме
четем и се целуваме
светлината бавно се прибира
забравя вратата отворена
през която минава авторът
на път за вкъщи
и колкото повече
денят намалява
стихотворенията растат
толкова повече се отдалечаваме
един от друг
но всеки поотделно знае
някъде близо има човек
който чете същите стихотворения
и също е обсебен
- - -
Не искам да видя това
как той заминава
и гумите на автобуса
оставят гигантски кални следи
в които мога да се изгубя
както потъва лодка
играчка от борова кора
пусната по течението
някъде
под импровизиран мост
където водата се скрива
или просто твърде се забързва
- - -
Ето ни на снимка
усмихнати изтерзано
от съществуването си
Хубаво е
но вече личи колко бързо
нещата се разсъхват
и привличането ще се окаже
поредната история без свидетели
чувствена история без последствия
за литературата
а още по-страшно
че наистина се е случила
сега
на самите нас
|
РАЗДЕЛЯНЕ
Поръчвахме си такси една нощ
когато трябваше да напуснем
недовършените изречения
топлината и уюта
това, което не сторихме
Бъдещето изглеждаше
толкова отдалечено
и толкова по-бавно
слизахме по стълбите
сякаш от последен етаж
на някаква кула
за осъдени
Въпреки неудобството да сме заедно
се чувствахме добре между етажите
в светлината и тъмнината
Долу ни чакаше тълпа
момичета момчета смях
подвиквания високо говорене
купонът свършил
радостта се оттича
имат време да чакат
и първа се качвам в таксито
бягам
залепнали длани върху стъклото
няма те
няма ме
няма
- - -
Озовах се случайно на същата улица
от вчера
ден с преливане на радостта
с мощни избухвания
когато си убеден
че те обичат
Стори ми се нищо не е помръднало
даже кучето на което подавах хляб
стоеше на същото място
и очакващо ме гледаше
Беше оставил следата си
само в мен
ТРИ МЕСЕЦА
На балкона студът бързо
изчиства детайлите лъсва остриетата
обезчувствява
Толкова време след раздялата
се засилват
неприятните припомняния
за сметка на това
все да ти се струва
че изглеждаш глупаво
- - -
Гледаме едно и също
но виждаме различни неща
четем четем
а сме отворили книгата
всеки на своята страница
|
|
