АЛЪН ПЕЙТЪН
(1903 - 1988)
Алън Пейтън е автор на най-силно свързваната с Южна Африка книга "Изстрадано приятелство". Роден е в Питърмарицбург през 1903 г. През 1922 г. завършва физика. През 1935 г. се премества в Йоханесбург, където е назначен за директор на поправителния дом за африкански момчета "Дипклуф". Той заема тази позиция, тъй като приятелят му Ян Хофмейр е едновременно министър на вътрешните работи и на образованието. Хофмейр премества поправителните домове от дирекция "Затвори" към дирекция "Образование". Пейтън, от своя страна, като един от първите защитници на расовата хармония, е подходящ за оказване на влияние върху властта на Южна Африка. За съжаление надеждите за хармонична Южна Африка изчезват след края на мандата на Хофмейр.
През 1946 г. Пейтън започва обиколка на наказателни и поправителни институции в Европа, САЩ и Канада. По време на пътуването си започва да пише романа си "Изстрадано приятелство" ("Cry the Beloved Country"), който е публикуван през 1948 г. "Изстрадано приятелство" е една от най-популярните южноафрикански книги по цял свят. По нея са снимани филми два пъти - през 1951 и през 1995 г. Служи и за основа на бродуейския спектакъл "Изгубени сред звездите".
Международният успех на романа осигурява финансова независимост на Пейтън, като освен това му позволява да пише против правителството на апартейда и да пътува в чужбина. Световната му слава на писател и говорител на ситуацията в Южна Африка го предпазва от проблеми с властта. Въпреки това правителството конфискува паспорта му през 1960 г. и не му го връща до началото на 70-те.
През 50-те години той е сред тези, които се опитват да основат Либерална партия като опозиция на Националната партия, която управлява. Но законите, забраняващи участието на не-бели в управлението, кара Пейтън като водач на мултиетническа партия, да я разпусне през 1968 г., вместо да се съобрази с изискванията.
До края на живота си през 1988 г. продължава да пише романи, стихове, биографични статии, както и да бъде непоколебим защитник на расовото равенство.
От 1989 г. ежегодно се връчва наградата за литература "Алън Пейтън" в чест на писателя.
Надин Гордимър
(1923)
Надин Гордимър е писателка и мирен активист, носител на Нобелова награда за литература през 1991 г., а през 1996 г. получава литературната награда "Христо Ботев". Тя живее и работи в Йоханесбург.(Вижте биографията й в рубриката "Личности")
Сред най-популярните й творби са "Хората на Джули", "Дъщерята на Бъргър", "Лъжливи дни", "Войнишка прегръдка", "Консерваторът" (с който печели наградата "Букър" през 1974 г.), както и сборници с есета. Последната й книга е сборник разкази със заглавие "Бетовен е бил 1/16 черен" (2007). Произведенията й са публикувани на 40 езика.
Гордимър пътува много, пише проза на южноафрикански теми и участва в заснемането на научнопопулярни филми съвместно със сина си Хуго. Написва сценария на филма на Би Би Си "Граници" (1989), както и на четири от седемте телевизионни драматизации, базирани на нейни разкази, обединени под общото заглавие "Разказите на Гордимър 1981-82".
Надин Гордимър пише за влиянието на апартейда върху живота на южноафриканците и за моралното и психологическо напрежение на живота в расово разделена страна, като често тя постига тези свои внушения чрез потиснати не-бели герои. Много от книгите й са забранявани в Южна Африка. Когато обаче романът й "Дъщерята на Бъргър" е изваден от цензурния списък през 1980 г., тя се възпротивява на този опит да бъде купена чрез "специално отношение" и отбелязва, че роман на нито един чернокож писател не е бил изваден от списъка.
"Има две абсолютни истини в моя живот - пише Гордимър през 1983 г. - Едната е, че расизмът е зло - проклятие за човека в духа на Стария завет, и никакви компромиси, нито жертви не биха могли да бъдат твърде големи в борбата срещу него. Другата е, че писателят е същество, в чийто разум се смесват вътрешен и външен свят и никога не трябва от него да се изисква да раздели този съюз".
Уилбър Смит
(1933)
Уилбър Смит е най-продаваният южноафрикански писател по цял свят. Живее и работи в Кейптаун. Роден е през 1933 г. в Северна Родезия, днешна Замбия. Като дете започва да споделя интереса на майка си към романите, като предпочита приключенските истории.
Като младеж се увлича по журналистиката - професия, която суровият му баща не одобрява, и затова е принуден да стане данъчен счетоводител. За да повдигне настроението си след края на първия си неуспешен брак, започва да пише проза.
Първият му роман "Когато лъвът се храни" го откроява като рядко откритие и му носи доходоносен договор с "Рийдърс дайджест", след което продава правата за заснемане на филм по книгата.
Африка преди столетия е неговото вдъхновение, тъй като според него случилото се преди толкова години оказва влияние върху живота на хората днес.
Уилбър Смит има редица романи, преведени на български език - "Чародей", "Мусон", "Грабливи птици", "Окото на тигъра", "Златната мина". Автор е и на поредица исторически романи, които разказват за времето на фараон Тутмос III, неговия живот и историята на втората му майка Хатшепсут през погледа на везира на майка му Сенемут. В нея влизат "Речният бог", "Седмият свитък", "Магьосник" и "Търсенето". В "Седмия свитък" действието се развива в съвременността, но е обвързано с останалите книги чрез разкопките, които се извършват.
Когато пише, Уилбър не прави нищо друго от зори до мрак в продължение на осем месеца, като започва всеки свой нов роман през февруари. Когато приключи, идва време за почивка - гмуркане и риболов на Сейшелите, лов и риболов в Южна Америка, сафари в Ботсвана и Зимбабве, ски в Швейцария, както и време, прекарано в ранчото му с площ 60 000 акра, което той е превърнал в резерват, връщайки животински видове, които са живели там преди 300 години.
"Аз съм доста старомоден - твърди Пейтън. - Вярвам в победата на доброто над злото и в това, че любовта побеждава всичко".
Дж. М. Кутси
(1940)
Дж. М. Кутси е автор на романи, носител на Нобеловата награда за литература за 2003 г. и два пъти е получавал наградата "Букър".
Дж. М. Кутси е роден в Южна Африка през 1940 г. Учи в Университета в Кейптаун и в Университета в Тексас. Изнася лекции в Университета в Кейптаун, както и в редица университети в САЩ.
Първата му публикувана книга е "Мрачни земи" (1974), последвана от "В сърцето на страната" (1977), която печели главната южноафриканска литературна награда по онова време - на Централната новинарска агенция, и по нея през 1985 г. е заснет филмът "Прах".
Сред най-известните му творби, преведени и на български език, са "В очакване на варварите", "Живот и страдания на Майкъл К.", "Позор" (за последните две печели награда "Букър"). По романа му "Позор" наскоро е заснет филм с участието на Джон Малкович и Натали Бекер. Сред по-новите му произведения са "Елизабет Костело", "Бавният човек", "Дневникът на една лоша година". Автор е и на три фикционални полуавтобиографични романа - "Детство: сцени от провинциалния живот", "Младост: сцени от провинциалния живот II" и "Лятно време". Има и няколко сборника с есета и интервюта, превежда литература на холандски и африкаанс. През 2002 г. се премества да живее в Австралия, като заема почетна позиция в Университета в Аделаида.
Закс Мда
(1948)
Закс Мда е поет, писател, драматург, носител на редица южноафрикански и британски награди за литература.
Роден е през 1948 г. в Източен Кап, Южна Африка. Прекарва детството си в Совето, а училище завършва в Лесото, където се присъединява към своя баща в изгнание. Учи в Университета в Охайо, където сега е професор по английска литература, след което започва да преподава във Факултета по английски език в Университета в Лесото. През 1989 г. получава докторска степен от Университета в Кейптаун. Преподавал е и е участвал в изследвания на редица университети в Южна Африка и САЩ.
Пиесите му се играят в САЩ, бившия Съветски съюз, Шотландия, както и в различни държави в южната част на Африка.
Сред по-известните му творби са "Да пеем за родната земя" (1973), "Хълмът" (1974), "Пътят" (1982), "Умиращите писъци на луната" (1992 ), "Когато хората си играят на хора" (1993), "Начини за умиране" (1995), "Тя си играе с тъмнината" (1995) и "Мелвил 67" (1998).
Освен с литература, се занимава и с рисуване, както и с театрални и филмови проекти.
|
Нека дойдат с дъжда
Скоро дъждовете ще дойдат
И ще изцерят ерозиралите ни души
Нещо ще поникне
Като пустинно цвете
Поливано единствено от струите на гласовете
Растейки жилаво и упорито
Баджа магическа бърсалка за прах
Размахващо червени кълба прах
В пустинния вятър
Цъфтящо през цялата година
В студа на пустинната нощ
В изгарящото пустинно слънце
Нека дойдат с дъжда
Носещите дъжд
Нека гласовете валят
Дори когато земята иска да се съпротивлява
И упорито остава белязана
И мрачна
И пресъхнала
Някак, някой ден, нещо ще порасне
С постоянство ще порасне
Какви са тези гласове
Които валят така неумолимо
И проникват
В най-тъмните нощи
През най-дебелите стени
Те са гласове за свобода
Гласове на обикновени мъже и жени
Създатели на собствената си история
Неудържими, неустрашими, непреклонни
В традицията на Аунг Сан Суу Куй
На Мартин Лутър Кинг-младши
На Малколм Екс
На Мангалисо Собукуе
На Нелсън Мандела
На Стийв Бико
Те, които приеха аплодисментите
С изящество
Не от тяхно име
Не от името на децата и внуците си
А в името на човечеството
За което водеха
Самотните си борби
Нека тези гласове валят
За състрадание
За смирение
За толерантност
И за щедрост
Да растат в изобилие
|
|
Гласове се носят свободно във въздуха
И не могат да бъдат впрегнати
Или възпрепятствани
Не могат да бъдат възпрени
От затворнически решетки
Каменни подземия
Бетонови бункери
Острови за изолация
Насред бурни морета
Колонии за прокажени
Дори позлатени клетки
Под домашен арест
Те се носят от Дарфур
И от Тибет
От Бирма
И от Зимбабве
От забравени борби
Които продължават невидени
От окото на света
Борби
На жени от крайните села
На уличните деца в гниещите градове
На мъже и жени в разцвета си
Белязани от СПИН
Чакащи ненужната смърт
Нека валят
И поливат полезните растения
Които ликуват на слънце
И задушават бурените
На религиозната нетолерантност
Защото Бог не се нуждае от телохранители
Той не се нуждае от воини да го защитават
Той е всемогъщ
Когато гласовете за свобода
Валят
Мирът набъбва отдолу
Чакайки да избуи от пресъхналата почва
И да разцъфне навред из вселената
Нека валят върху този свят
На смаляващи се свободи
Където зърната на миналото
Бързо чезнат
Нека валят
Нека валят
|
|
Това стихотворение Закс Мда пише специално за награждаването на 21 септември 2007 г. на вокалиста на рок групата Ю Ту, Боно, с Медала на свободата, връчван ежегодно от Националния конституционен център във Филаделфия за принос към свободата по целия свят.
|
|
