Поет, есеист, драматург, преводач и литературовед, една от най-ярките фигури в съвременната литовска литература. Роден през 1936 г. в Пасербентис, завършва литовска литература във Вилнюския университет през 1964 г. Работил е в различни вестници и списания. Доцент е във Вилнюския университет, където преподава творческо писане, литература и етнография. Автор на 14 стихосбирки, три сборника с есета, както и на няколко преводни книги. Три от неговите пиеси са поставяни на сцена. През 1977 г. излиза поетичният сборник "Балади за Кукутис", където чрез главния си герой осмива бюрократизма и безсмислието на социалистическия строй. Второто допълнено издание е публикувано през 1986 г. Стиховете от този сборник се поставят на сцена, по тях се композират песни и се скандират на масовите митинги. По време на националното възраждане на Литва Мартинайтис е един от лидерите на антисъветското народно движение "Саюдис". За поезията му са типични парадоксът и гротеската, а психологическият самоанализ е в основата на творчеството му.
Стиховете му са публикувани на английски, френски, естонски, латвийски, норвежки, полски, руски, шведски, украински и други езици.
Носител е на няколко литературни награди, сред които Националната награда за култура и изкуство (1998). През 2007 г. получава и престижната литературна награда на Асамблеята на Балтийските републики. Живее и работи във Вилнюс.
През 2008 г. издателство ФБЛ публикува сборника със стихове на М. Мартинайтис "Необикновено е да си жив", за който през 2009 г. преводачката получава годишната награда на Съюза на литовските писатели за превод на литовски автор на чужд език. (Бел. на прев.)
|
Кукутис обикаля
Жемайтиската равнина
Пътува Кукутис и се чуди:
- Колко Литва прилича на Литва!
Брезите й все на брези приличат
и небето
над Литва
винаги си е такова, литовско!
Откъде се е взела
тази прилика на Литва с Литва?
Всичко, за което си помислиш или спомниш -
все на Литва прилича!
Оре някой с рало,
буците раздробява,
продухва зърното в дланта си,
мирише хляба,
бос из оранта крачи...
- Как Литва ще опази
вечната прилика с Литва?
Откъде ли се е взела тази нейна прилика?
Не можеш да я уловиш, не можеш да я унищожиш:
толкова воини по земята й минаха,
чернозема й ботуши тъпкаха,
но оцеля все пак небето
и на Литва прилича!
Дори оттук да си тръгнеш,
всичко, за което се сетиш,
за Литва ще ти напомня:
за небесата й,
за брезите,
за шепота на зърната в дланта
и за жътвата сред пожълтялото поле,
разцъфтяло от женски тела!
|
|
* * *
Такъв сняг вали, сякаш
съм предусещал,
че няма да ме има там.
Така отминаващите години
ми изглеждат тъжни и кротки,
сякаш лежа
отдавна погребан,
съвсем млад,
с любимата до сърцето.
* * *
Завих семената в леглата им
за през зимата.
Полюлях цветята
и затворих
очите на последните пъпки.
Сега е време за отдих и си казвам:
дано има достатъчно хора,
за да изядат хляба,
дано има достатъчно хора
през пролетта,
когато се събуждат семената.
О, Господи, направи така,
че когато цветята отворят очи
да ни видят всички отново,
радостни и отзивчиви,
и нека бъдем достатъчно на брой,
за да можем да поздравим
всяка завръщаща се птица.
Превод: Аксиния Михайлова
|
|
