Янис Рицос дебютира рано в поезията, като публикува през 1935 и 1936 г. първите си стихосбирки "Трактори" и "Пирамиди". Това е поезия, изявяваща способността му да борави с лекота с мерената реч, както и да служи на идеите на революционната левица - в продължение на 60 години е отъждествяван с нейния глас. За тези свои идеи и заради активната си гражданска позиция заплаща с години прекарани в заточение, които понася, без да се поддаде на отстъпление.
Рицос е най-продуктивният гръцки поет с многобройни стихове, театрални творби, преводи, проза и пътеписи. Дванайсетте тома с негова поезия, събрана досега, са впечатляващи с обема и качеството си. Песни по негови стихове са композирали Микис Теодоракис и други гръцки композитори. Номиниран е за Нобелова награда (1977). Удостоен е с Първа държавна награда (1957) и с Ленинска награда (1977).
През 2009 г. се отбелязва стогодишнината от рождението на поета. Поместените тук стихотворения от цикъла "Светът е един" са замислени по време на негово пътуване в Италия през 1978 г.
|
Стихотворението-Позитано
Охра, керемидено, бяло сред изобилната зеленина на листака,
посред синевата на небето и морето. Красиви аналогии,
и тази радост на приятелска причастност, сякаш и ний сме
допринесли за подбора и подреждането на формите и цветовете
запазвайки благородна анонимност.
При все това,
тези пет сводести прозореца, където пет момичета
дръпнаха белите завеси да погледнат морето -
едното държеше чепка грозде кълвейки
едно по едно сините зърна; другото разресваше черните си коси;
третото държеше кърпичка - и може би махаше на бялата лодка;
другите две окръгляха устни сякаш
се канеха да засвирят малка любовна песен.
И тъй
тези пет прозореца бих искал, като петостишие
да подпиша краснописно и с цялото си име.
Позитано, 17. 09. 1978 г.
|
|
Помпей-наслада
Помпей-музей, Помпей-живот, препускаща похот
Помпей със сатири с щръкнали фалоси
красиво отпечатан на фона на септемврийско пълнолуние.
Помпей - разголен, сладострастен -
с нажежена игла за татуиране
върху бицепси и гърди моряшки.
На изхода
намерих върху спечената му от слънце пръст
две ръждясали бръснарски ножчета
о, сигурно с тях веселите и дащни проститутки
са бръснели подмишниците си, венериния хълм -
тези които сега изрисувани над каменните ложета ни гледаха
от небитието си с непомръкнала усмивка
добавяйки непозната наслада към насладата
все още да сме живи.
|
|
