Един от най-големите поети на Португалия. Дори понякога казват, че четиримата най-големи поети на Португалия са Фернандо Песоа. Това е възможно, тъй като Песоа, чието име означава на португалски "човек", има три други самоличности, които творят в стил, съвсем различен от неговия. Всъщност той пише под десетки псевдоними, но Алберто Каейро, Рикардо Рейс и Алваро де Кампос са, по думите на Песоа, напълно самостоятелни личности, които пишат неща, които самият той никога не би могъл да напише. Песоа ги нарича хетероними, а не псевдоними, защото това не са измислени имена, а други имена.
Приживе поетът не придобива голяма известност и отпечатва малко от творбите си. Днес, повече от 70 години след смъртта му, голяма част от поезията му все още очаква да бъде публикувана.
|
Бележка
Като празна чаша душата ми се разтроши.
По стълбището падна прекалено долу.
Падна от ръцете на слугинята небрежна.
Падна, на повече парчета стана, отколкото бе фарфор в чашата.
Щуротия? Невъзможно? Знам ли!
Имам повече усещания отколкото когато се усещах аз.
Съм пръсване на чирепи по изтривалка тръсвана.
При падането вдигнах шум като строшаваща се чаша.
И боговете надвесват се от стълбищния парапет,
В чирепите взират се, които слугинята ми стори.
Не й се сърдят.
С нея те са търпеливи.
Че празна чаша бях аз?
Нелепо съзнаващи самите себе си, не тях съзнаващи.
Гледат и се усмихват.
Търпеливи се усмихват към неволната слугиня.
Шири се голямото стълбище, обсипано в звезди.
Сред небесните тела блести чиреп един, обърнат с външната си част.
Творчеството ми? Моята душа най-главна? Животът ми?
Чиреп е.
И боговете гледат го особено, понеже те не знаят защо там е останал.
|
|
XVI
[...]
Днес сутринта излязох много рано,
Защото събудих се още по-рано
И не ми се щеше нищо да правя...
Не знаех накъде да тръгна,
Ала духаше силен вятър, помиташе на една страна
И хванах път накъдето вятърът духаше ми в гърба.
Винаги е бил такъв животът ми и
Такъв го искам винаги да бъде –
Вървя накъдето ме води вятърът и
Не чувствам, че мисля.
XXXVIII
Слава Богу камъните само камъни са,
Реките само са реки,
Цветята само са цветя.
Аз си пиша прозата на моите стихове
И съм доволен,
Щото знам, че разбирам изотвън природата,
А не я разбирам изотвътре
Защото природата няма вътре,
Иначе нямаше да е природа.
|
|
