 |
|
|
Диалог, който очарова и извисява
За юбилейната изложба на Рада Георгиева |
|
|
| Огнян Стамболиев |
|
Очарование от простите радости на живота - очарование непресторено и в същото време дълбоко - ме обзе преди години при първата ми среща с текстилните пана, пластики и гоблени на приложничката Рада Георгиева. Добре помня и названията на най-хубавите от тях: "Есен", "Плодородие", "Майчинство". Те бяха зрим, реален израз на постоянния диалог на художничката с природата, между Съзнанието и Съществуването. Мина доста време, но Рада Георгиева не престана да работи упорито, да търси, да обновява средствата и изказа си. Всъщност през 2009 г. се навършват 30 години от първото й участие в изложба, а наскоро представи шестата си самостоятелна експозиция с 47 творби в русенската галерия на "Борисова" 6. Първата й професия е фармацията, но винаги е била подвластна на красотата и изкуството.
Начален тласък й дава нейният брат, известен архитект, насърчил я след един неин случаен, любителски опит сама да започне да се занимава с приложни изкуства. Вкусът към красивото и необичайното, към текстила, към гоблена, към моделирането и шиенето наследява от майка си. 1977-ма е особено щастлива за нея - участва за първи път в изложба, при това не в България, а във Франция. Успехът е толкова голям, че получава силен импулс да продължи. Първото й сериозно участие у нас е в националната приложна изложба в Ямбол през 1979 г. (тя приема тази година за истинското начало на творческия си път!), следват редица убедителни изяви на големи форуми в София, Русе, Пловдив и други градове.
Шестата й самостоятелна проява бележи значителен качествен скок. Техниката й е още по-овладяна и оригинална, цветовите решения - още по-богати. Трайната човешка съдържателност тук е овеществена чрез един пределно изтънчен художествен усет, който изгражда пространството и света не толкова в тяхната конкретност, колкото в емоционалната им определеност. В новите си 35 работи Рада Георгиева е още по-зряла и категорична. Чудесно е, че в тези декоративни пана в повечето случаи тя не отделя рязко контурите от цветовете, а ги вгражда органично в архитектониката им като музикален мотив, който лесно може да се разпознае, но трудно би се отделил от структурата на творбата. За всеки основен тон тя намира поне още десетина нюанси, като предпочита плавно преливане на цветовете, мекия, пастелен изказ.
Така озаглавява и паната си: "Нежност", "Очарование", "Дихание", "Пробуждане", "Носталгия", "Сребърна луна". А чудесният цикъл от шестнайсет много оригинално замислени и осъществени текстилни пластики под наслов "Раковини" е вдъхновен от един много красив документален филм на БиБиСи за Тихия океан.
Рада Георгиева пренебрегва класическата техника на тъкания от вълна гоблен, стигнал своите върхове у нас с школата на професор Марин Върбанов. Открила е свой уникален стил. Предпочела е твърде грубите и трудни за работа сурови и необработени юта, коноп и коприна, които връзва ръчно. Започва изграждането на своите пана с едно просто въже, около което постепенно навива коприната или ютата. За да изгради едно цяло пластично скулптурно пано.
Представете си какъв непосилен, египетски труд е това! Всъщност тя е единствената наша авторка, която работи по този непознат, оригинален начин, като непрекъснато търси различни свободни системи от сплитки, при които едрите възли се редуват с по-дребни. Колко релефни и филигранни са тези работи! И предпочита преднамерената грубоватост и уедрената макроструктура.
Бих казал, че в тази напрегната и експресивна пластика е съхранено не само живото докосване на ръцете й, но и енергията на творческата й мисъл. И това наистина е един неповторим, материален израз на нейните творчески видения на чувствата. Това е непрекъснатият зрим, реален диалог на Рада Георгиева с природата. Диалог, който очарова и извисява.
|
|
| горе |
|
|
|
|
)
)
)
)
)
)
)
