В изкуството на Симеон Панайотов творческото претворяване на идеята по пътя на абстрактното и естетиката е най-важно. Илюстративността и разказвателният момент са му чужди. Картините на художника имат свой облик и в стилово отношение отразяват оригиналния му начин на мислене, а също и емоционалните му дирения. Последните му работи са абстрактни, но и в повечето от предишните, верен на естетическите си критерии, той включва абстракцията. По този начин и чрез използването на колажа подсилва внушението и го предава на зрителя. Работи в областта на живописта, акварела и колажа.
В творбите му дори един детайл (арка на храм, прозорец, отворена врата, дърво, процеп на порта, дънер) може да бъде изведен до абстрактното. За художника името на всяка картина е послание към зрителя и го насочва в определена посока на мислене, затова той отделя специално внимание в това отношение.
През 1983 г. Симеон Панайотов завършва специалност живопис във Великотърновския университет "Св. св Кирил и Методий" в класа на проф. Станислав Памукчиев, заедно с такива изявени днес автори като Йордан Парушев, Валентин Дончевски, Елена Парушева. Наследил артистичния талант от баща си Митко Панайотов, художникът се повлиява в известна степен от него в самото начало на творческия си път. Близостта му и дългогодишният контакт с друг наш изтъкнат творец - Иван Вукадинов, приятел на баща му, оказва влияние върху естетическите му възгледи и досега. Неговото мнение и съвет са важни за Симеон, който приема Иван Вукадинов за свой духовен водач.
Освен творческата, за художника има значение и преподавателската му дейност. От 1983 г. Симеон Панайотов преподава в средно общообразователно училище и работата с децата му носи удовлетворение, вероятно и затова, че при тях oсвободеността, чувствителността и искреността са над всичко. Понякога тази работа провокира творческите му идеи, цветовия и емоционалния строй на произведенията, спонтанността и непосредствеността в тях.
Като отпечатък на духовната същност на художника картината говори много за него. Творбите на Симеон Панайотов излъчват спокойствие, интелигентност, висока пластична и цветова култура - качества, на които би завидял всеки. За него търсенията в творческа посока са резултат от преоткриване и пресъздаване на реалния свят. Чрез линията, формата, цвета и хармонията между тях той внушава на зрителите това, което има да им каже. В резултат на натрупания опит преди около три години художникът достига до една нова стилистика, картините му стават много по-изчистени, синтезира цвета и формата, в стилово отношение става много по-лаконичен.
Музиката има особено място в живота му. Той дори съпоставя музикално и живописно произведение, като казва, че една картина е абстрактна толкова, колкото и една музикална творба и различните цветове в живописта съответстват на инструментите в оркестъра. Обича хубавата класическа музика, музиката на 80-те и 90те години на ХХ в., а Бизе е любимият му композитор. Музикалният фон винаги влияе на настроението му, когато работи.
Като член на СБХ той редовно участва в изложбите на тази творческа организация. Взима участие и в много пленери в България и чужбина. Негови работи притежават Националният музей на българското изобразително изкуство, СГХГ, галерията във Велико Търново и много частни колекционери у нас и зад граница - Франция, Сърбия, Босна и Херцеговина. Художникът има повече от десет самостоятелни изложби, а през 2007 г. печели конкурс, организиран от СБХ, за специализация в Париж.
За него изкуството е радост и удовлетворение, но и отговорност - заради това, което създава. Лесно е да стигнеш до потребителския вкус, но е много по-ценно, а и трудно да отговориш на художествените и естетическите изисквания. Симеон Панайотов има голяма цел, вдига летвата високо и прави изкуство силно, вълнуващо и истинско.
|
)
)
)
)
)
)
)
