За Ива Владимирова изкуството е смисълът на живота .. Надарена с много талант и творческа енергия, тя се отнася към това, което прави, с много отговорност. Природата е това, което я вдъхновява.
Една невероятна природна гледка може да отприщи творческата . мисъл и да бъде в основата на създаване на поредица от живописни произведения.
Тя търси необикновени места, които изследва и изучава. Структурата на едно произведение като конструкция от геометрични и други форми е важна за нея, така както и настроението в него. Дъждовно, слънчево, пред буря - във всяко едно от тези състояния Ива Владимирова открива нещо необикновено и насища с него своите картини.
Тя се опитва да хване чувството, което я обзема при величието на природата, да го отрази върху платното и да накара зрителя да се замисли. Тя търси диалог с него. Гледката и зрелището на природните хоризонти я подтикват към размисли за смисъла на живота тук, на Земята.
Живописните . платна са абстрактни композиции, в които дава свобода на чувствата, веднъж - драматични, друг път - успокояващи, а често - спиращи дъха.
В тях има много настроение, предизвикано от близостта с природата ("Срещу залеза", "Няколко бала вълнение"). Художничката създава свой свят, като се стреми да го види през очите на зрителя и насища своите творби с много усет към цвета и композицията. Тя държи идеята на произведението да бъде добре разбрано от този, който го гледа.
В колоритна посока винаги тръгва от бялото на листа, за да създаде композиция, в която цветът е много наситен и плътен. В картините . преобладават студените синьо-зелени нюанси ("Първи капки дъжд", "Чиракмана"), а присъствието на топлите тонове в тях открива желанието . да съпоставя контрастни цветови гами по един невероятен начин ("Не се обръщай назад").
Със синьото започва да работи още като студентка в Художествената академия в София, където от своя професор Иван Кирков научава много неща.
Той въвежда активно синия цвят в своите картини и това в някаква степен повлиява и на Ива. Нейното отношение към колорита се изразява в стремежа . да намери хармонията между цветовете като носители на духовната сила в живописните платна. Стабилната композиция придава в картините на художничката убедителност, а творческият процес и сред природата, и в ателието е еднакво важен за нея.
От двадесет години Ива Владимирова членува в Съюза на българските художници.
През 1991 година с конкурс на СБХ заминава за два месеца в Cite Internationale des Arts - Париж, a през 2001 г. печели стипендия на Kultur Kontakt - Виена. Тя има дузина самостоятелни представяния в България и чужбина - Женева, Париж, Виена, Берлин, Братислава и т.н. Много успешни са участията . в колективни изложби у нас и зад граница - Финландия, Швейцария, Хърватия, Австрия, Сърбия, Франция, Македония, Босна и Херцеговина.
Наред с творческата работа Ива Владимирова от близо две десетилетия е и преподавател. В самото начало в продължение на шест години преподава в катедра "Рисуване и моделиране" на ВИАС, а след това и в частната академия "Жул Паскин". През последните няколко години преподавателската .
работа е свързана с Нов български университет в София, като методите . на обучение са много успешни, а студентите . са имена сред младото поколение художници у нас.
За да бъде по-пълно представянето на авторката, трябва да споменем и специалното . участие в изписването на параклиса "Св. Дух"- с. Карнаре (фреската "Възкресението на Лазар"), както и витража в кафе-ресторант "Целувката" в София.
Ива Владимирова е художник, който винаги търси и намира своето вътрешно усещане за нещата. Успехите . са резултат на нейната всеотдайна творческа натура, която често експериментира и държи на истинското и ценното в изкуството.
|
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
