За скулптора Илия Иванов интересът към това, което е около нас и преди всичко към жената, не е случаен. За него тя е обект на внимание и желание, извор на вдъхновение. Женската красота и любовта поставя на пиедестал. Обича цялата красота на света. Тя го зарежда с енергия. А в пластиката търси спотаеното чувство, чистия пластичен израз на формите и цялото им богатство. Неговото изкуство ни среща с чувствителен творец, за когото емоцията е водеща. Една от най-обичаните му теми - жената и нейната хубост, е свързана при него по оригинален начин с древността - “Храм на любовта I” “Mуза”. С всичките си творби показва специално отношение към тази тематика - че около жената се върти целият свят. По думите му, каквото и да направи един мъж, винаги го прави заради жена - съпруга, любима, дъщеря. За него жената е и символ на цивилизация и култура. Затова вместо глава върху едно голо женско тяло може да стои йонийски капител, а от него да излиза цвете (“Цвете от съня”). Темата за любовта силно го вълнува. От студентските години си спомня факт, свързан с нея и разказан от негов преподавател. Когато отварят в Египет гробницата на Тутанкамон, до него намират венец от теменужки, оставен там от неговата съпруга и запазил уханието си 3000 години.
Илия Иванов е автор за когото рисуването е първоосновата на творческия процес. Винаги и най-напред той рисува. Рисува много, защото за него рисунката е чувство, което го ръководи и съхранява емоционалността му. Рисунката е откровение, което не показва на никого, както и сънищата, от които претворява фантастичното в своите скулптури. За себе си той казва, че е лиричен експресионист. В пластиките му има много еротика, има препратки към античността, има и енергия, която се излъчва. С творбите си той провокира зрителя. В тях откриваме човешкото присъствие, тръпката на еротичното, предизвикателството и едновременно с това - хармонията. Тя е в изяществото на овалите, в проблясъка на ажурите, в красотата на срезовете, “в играта на светлината” по фактурата, в категоричността на баланса и тектоничността.
В творчеството си Илия Иванов се учи както от големите майстори на ХХ в. - Бранкузи, Колдер, Хенри Мур, така и от своя професор Величко Минеков, при когото завършва Художествената академия в София. “Античност”, “Цветя на любовта”, “Безкрайна любов”, ”Реминисценции от лятото” са цикли, чрез които художникът се докосва до обичани от него теми - древността, любовта, музиката, жената, храмовете, космическия хаос. Това той прави посредством бронза - материал, с който работи най-добре. Обича го заради трайността му и затова, че му създава асоциации за началото на Вселената, когато всичко е било втечнен огън и въпреки хаоса е заемало желаните от Създателя форми. Той постоянно се насочва към емоционалното внушение на дадена идея, а не към определено изображение и търси да е винаги различен и едновременно с това - разбираем.
Живота си представя като сезони, в които има и бури, и много слънце. Знае, че в неговия живот отминава горещото лято, когато всичко се възпламенява, затова често обръща поглед назад. В творбите му “Слънчева жена”, “Желание”, “Танцуваща”, “Не ме забравяй” изплува споменът за щастливия живот и удовлетворението от творчеството. В неговото изкуство монументалното присъства и в малката пластика, а големите му скулптурни творби са разположени в паркови пространства в София, Варна, Търговище (където живее), Монтана, Омуртаг, както и в чужбина - Барселона (Испания), Истанбул (Турция).
|
)
)
)
)
)
)
)
