Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

АТЕЛИЕ	стр.44, бр.6, година XII, 2005г.

	Вежди Рашидов - Неподражаема стилност

ДОЧКА КИСЬОВА-ГОГОВА

Всичко, което се случва в съвременното изкуство днес, малко или много касае творчеството на Вежди Рашидов, но него не можем да го сложим в рамки, да го причислим към едно или друго направление. Той има поглед върху тенденциите в изкуството, без да се влияе от тях и това вероятно го прави интересен, уникален, отличава го от другите и дава възможност да го разглеждаме в контекста на собственото му развитие.

Неговото творчество впечатлява, очарова, провокира, кара те да се замислиш, да търсиш и откриваш недоизказаното, скритото, настройва те мисловно, макар че художникът споделя, че никога не се опитва да прави философски обобщения с творбите си. В скулптурите на Вежди Рашидов се усеща силата на пластичния му изказ. В тях откриваме нещо необичайно, нещо, което разтваря въображението и активизира рациото. Това е не само емоционалната спонтанност на автора, съчетана с експерименти във фактурно отношение и постигането на една изключителна изразност (от ювелирната изтънченост на детайлите до привидната пластическа незавършеност на формите), но и свежото и оригинално виждане за художествения образ. Този образ се ражда от живия живот, от ежедневието, от всичко около нас. За художника той може да бъде тънката струна на човешката емоционалност с безкрайния спектър от чувства, вълнуващи твореца, защото за него изкуството не е тишина, а крясък и вик. Той смущава унилото съзнание на зрителя, кара го да обърне поглед навътре в себе си и отваря дълбоко стаени емоции с ключ, който само авторът притежава. Знак или символ, ключът присъства в творчеството на художника. Тази уникална вещ с присъщата си метафоричност отдавна привлича неговото внимание. Откриваме го и в малките му като размер скулптурни работи (“Клавиатура”) и в монументалните му творби. Най-новата осемметрова скулптура “Колоната” също го има. Тя ще бъде монтирана пред хотел “Хелиос” в “Слънчев бряг”.

Вежди Рашидов винаги подхожда в по-различен начин към малката пластика и голямата скулптура, защото “мащабът винаги предразполага към коренно различно мислене”. Дели скулптурата на добра и лоша, без значение какъв е размерът, защото не той определя качеството. От времето, когато завършва Художествената академия в София, до днес са изминали повече от двадесет и пет години - и малко и много за един художник. В тях са събрани възходящото му творческо развитие и блестящите му успехи. Това е време на участия в национални изложби у нас и представителни изложби в чужбина: Русия, Полша, Унгария, Испания, Италия, Франция, Германия, Белгия, Кувейт, Япония, Индия и други. Това е период на участия в международни биеналета и симпозиуми, най-престижните от които са: Есенният салон в Париж, Салонът на изкуствата в Абруцо, Италия, Световният конкурс на принца на Монако и много други. Почти всяка година от тогава до днес той прави самостоятелни изложби както в България, така и в много страни по света. През декември 2004 г. ще представи своето изкуство в Португалия, в Националната галерия в Лисабон заедно с художника Георги Лечев. За изключителните му заслуги и приноса в духовното развитие на страната ни е награден с най-високото държавно отличие - орден “Стара планина”, избран е за член-кореспондент на БАН. Високи отличия получава и в чужбина, някои от които са: член на Есенния салон - Париж, и член на Европейската академия за изкуства във френската столица, Орден на заслугите на Република Турция - I ст., и Народен художник на същата страна, носител на Държавен орден на президента на Украйна, Почетен гражданин на Армения и т. н.

Наградите, с които е удостоен за големите си творчески успехи, са повече от десет. Тъй като е невъзможно да бъдат изброени всички, ще споменем само две: Златен медал от Ватикана на името на Данте Алигиери през 1981 г. в Италия и Наградата на Асоциация “Арт диалог” за най-добър чужд автор за периода 1989-1996 г. в Париж. В скулптурните произведения на Вежди Рашидов неспокойните асоциации и експресия са наситени с определено значение и конкретни идеи, които пряко изразяват вътрешното усещане на художника за нещата. И смелите композиционни решения, и хипертрофията, и стилизацията присъстват в творбите му, за да открият неподражаемата стилност на едно изкуство, което буди размисъл, изкуство, в което има и много чувство.

горе