Художникът Любен Петров е сред доайените в изобразителното ни изкуство. Последното му представяне пред публика беше посветено на деветдесетгодишния му юбилей. Впечатлява творчески ентусиазъм и силата на духа му, които го крепят и са го крепeли през годините.
Дългогодишният житейски и творчески път на Любен Петров респектира. Роден е през 1912 година, а силата на творческия му дух е непомрачена и до днес, въпреки многото години зад гърба му. В това отношение той може да бъде пример за младите творци. Художествените му заложби се откриват още в ранна детска възраст и по-късно - в гимназията, когато рисува повече от четиридесет портрета на свои съученици и близки. Творческият ген той носи от своя баща, голям майстор-резбар от Македония, който умира твърде млад. През 1938 година завършва Художествената академия в София при професор Никола Маринов, който, изтъквайки упоритостта на своя студент, често казва: "Докато не го нарисуваш, докато не постигнеш това, което искаш, няма да мирясаш."
В пейзажа, портрета, натюрморта той показва равностойно своите възможности, но пейзажът е предпочитан от него жанр. Красотата на природата и одухотворената човешка личност са онова, което го вдъхновява, а реализмът като творчески метод много му допада. Той тръгва от натурата, но създава и работи, свързани не само с реалистичното представяне на света, но и в един по-декоративен стил, много силен като въздействие. Обича да рисува старите български градове и малките градчета - Велико Търново, Сопот, Смолян, Банско, Карлово, Казанлък. Непрекъснатите пътувания из България му носят не само чисто човешко, а и творческо удовлетворение. Рисува навсякъде, където пътува - Пирин, Рила, Родопите, Стара планина, морето. От любимата му Розова долина има много картини от различни периоди. Немалко са и платната, в които той пресъздава сюжети от света - Париж, Ница, Монако, Байкал, Карпатите, Сочи. Прави с голям успех изложба "Корея в картини", от която днес при него има само едно платно, останалите са продадени.
На изложбата по случай деветдесетгодишнината му художникът показа работи от личния си архив, които публиката откри за първи път. Сред тях и портрети на близките му - дъщерята, съпругата. Те са заредени със силно духовно излъчване, което авторът открива у хората, с които живее и които много обича. Още веднага след завършване на академията той прави автопортрет, повлиян от изкуството на Ван Гог - негов кумир. Тогава създава и други творби под въздействието на големия художник, но струва ми се по-осезаемо е това присъствие в работите от 90 години на ХХ век, когато яркото му чувство за стил и колорит сякаш изригва от дълбините на душата му. Толкова силни, живи и интензивни са цветовете в тези творби. Декоративният им характер подсилва необходимостта от този колорит, но за Любен Петров са важни както цветът, така и композицията - стабилна и точна. И с маслени, и с акварелни бои той не спира да експериментира. Създава маслени платна, които имат въздействието на акварели, а от работите с акварел особено впечатляват пейзажите, наситени с много поетичност и сила.
През годините Любен Петров представя своето творчество на около петнадесет самостоятелни изложби и множество общи художествени експозиции на българското изкуство в чужбина, организирани от Съюза на българските художници. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия и Градската галерия в София. Те са и в колекциите на частни лица в Израел, САЩ, Русия, Гърция, Австрия, Индонезия...
|
)
)
)
)
