Мона Монева е родена на 17 декември 1980 г. в Русе, в семейството на художниците Василка и Марко Моневи. Завършва Училище по изкуствата в Русе. По-късно специализира живопис. Творческият й дебют е през 1999 г. Досега има 3 самостоятелни и участия в 7 общи изложби. Носител е на специалната награда на СБХ от Биенале на миниатюрата "Миниарт", 2009 г.
-Уважаема Мона Монева, да започнем от извора на вашето творчество. Рисувате от дете.
- Да, майка ми и баща ми са художници и от малка съм закърмена с живописта, с мириса на терпентин...
- Вашите родители са изявени български художници. Какво ви даде това?
- Аз съм късметлийка в това отношение. Родителите ми ми дадоха и продължават да ми дават много под формата на съвети и опит.
- Чувствате ли влиянието им, при все че сте вече с установен почерк?
- Странно е наистина. Докато баща ми - Марко Монев, беше жив, изобщо не посягах към русенския пейзаж, просто не ме влечеше. Но години след като почина, почувствах желание да опитам този жанр. И сякаш част от баща ми се върна чрез мен....
- Защо не учихте в Националната художествена академия?
- Всъщност аз ходих на подготвителни курсове в Академията и бях решила да уча там, но в един момент осъзнах, че е по-добре да развивам дарбата си по собствен начин, да се движа по моя си път. Бях приета да уча в един холандски университет, но по редица причини това не се осъществи. Може би за добро...
- Останали сте в родния си град Русе. Какво ви даде той?
- Русе е един красив и спокоен град, моят град. Както съпругът ми обича да казва "Ако не е Русе, няма да е и България".
- Кое ви вдъхновява за една картина?
- Всичко може да ме вдъхнови, дори и най-малкият детайл или случка от всекидневието.
- Лесно ли работите?
- Да, стига да имам малко спокойствие.
- В творчеството ви има две тематични направления - пейзажи от Русе и фантастични пейзажи и композиции. Разкажете ни за тях.
- Както казах, русенският пейзаж е наследството, което баща ми ми остави. Той е може би единственият русенски пейзажист, който е изрисувал Русе от всеки ъгъл, а не само емблематичните му сгради. Що се отнася до типичните ми приказни работи, те са си моя запазена марка. Доставя ми огромно удоволствие да изграждам сюжета на всяка една картина.
- Защо предпочитате маслото и малкия и средния формат?
- Аз съм живописец, а маслото е класически медиум в това направление. Малкият и средният формат просто ми пасват най-добре.
- С какво ви привлече миниатюрата и не е ли по-трудна тя?
- Оказа се, че миниатюрата ми приляга много добре. За някои тя е по-трудна, но на мен ми доставя удоволствие да изпипвам малките детайли.
- Слушате ли музика, докато работите?
- Понякога да, музиката варира според настроението ми.
- Какво четете и препрочитате?
- Напоследък нямам много време за четене. Имам две малки деца - Ян и Далия, и всяка свободна минута е за рисуването.
- Обичате ли да пътувате?
- Да, много. В последните години пътуванията ни са ограничени в рамките на родината, но планираме и европейска екскурзия, само децата да поотраснат малко.
- Във вашето семейство сте четирима художници. Имате две прекрасни малки деца. Ако започнат да рисуват някой ден, ще ги насърчите ли?
- Разбира се, и Ян, и Далия обичат да рисуват. Макар че времената са твърде трудни за нашата гилдия, не бих ги спряла, ако решат да станат художници и бих им помагала с каквото мога.
|