Румяна Секулова е автор, който твори в различни посоки. От обучението си в специалност "декоративно-монументално изкуство" в Художествената академия в София тя научава много по отношение на принципите и възможностите, които дава това изкуство. Творческата атмосфера, в която израства, повлиява благотворно върху бъдещото й изграждане като художник. В началото на творческия й път близо до нея са големите български скулптори - нейният баща проф. Секул Крумов и неговият учител - проф. Иван Фунев.
Като студентка Румяна Секулова в тънкости изучава всичко, свързано с монументалното изкуство и неговите видове - сграфито, фреско, витраж, пано от керамика, метал, текстил, и избира да работи в сферата на текстила. Той я привлича най-много с топлотата, излъчването и гъвкавостта си. Овладяването на композиционните, колоритните и технологичните принципи на декоративно-монументалните изкуства й помага много, когато започва да работи в областта на декоративния текстил.
През 1989 г. Румяна Секулова завършва майсторски клас по текстил в Академията за приложни изкуства във Виена при професор Маргарете Радер-Сулек.
Изкуството на текстила става част от живота й за повече от двадесет години между 1980 и 2003 г. Това е време, в което реализира монументални текстилни творби за хотели и ресторанти в Слънчев бряг, Смолян, Омуртаг, Ловеч, за зала в Ловно-рибарския съюз в Перник, за Втора кардиологична клиника в София, за посолствата на България в Пхенян, Адис Абеба, Берлин. През този период прави и дузина самостоятелни изложби, посветени на текстилното изкуство. Тя показва пред публика предимно малки текстилни форми - стенни килими, ръчно тъкани шалове и платове, както в България, така и в чужбина - София, Варна, Виена, Берлин, Дамаск, Копенхаген, Мадрид и в други градове по света. По това време със свои текстилни произведения Румяна Секулова участва и в колективни изложби и биеналета у нас и в чужбина: биенале по текстил в Грац (Австрия), Сомбатхей (Унгария), в Ямбол, София и на други места.
Повратен момент в творческото й развитие са пътуванията й до Рим, Венеция, Москва, Виена, Толедо, Мадрид, Делхи, Копенхаген през 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. Там се среща с интересни художници и авторитетни личности като проф. Карл Унгер, Миле Корубин, Валери Скуридин, проф. Карл Аубьок, Рут Малиновски, общуването с които оказва голяма роля в развитието й като художник.
Голяма част от текстилните творби на художничката са резултат от нейно творческо търсене и откритие. И макар че първоначално прави работи, които имат връзка с т. нар. живописен гоблен, тя постепенно акцентира в своите произведения на свойството на тъканта да се нагъва по специфичен за работите й начин. Това я води до създаване на интересни и силни творби. Така постига оригинални пластични форми и изказ, високи и ниски релефи, които подчертават обемите и цветовете. Тъканта е изявена като характер и заглавията на работите са много показателни за склонността на авторката да намира връзка между различни философски понятия, желание да надникне в безкрайното и вечното ("Спирала", "Безкрай", "Плисък", "Полъх", "Бряг").
През 2006 г. Румяна Секулова пътува до Тунис, откъдето си идва с куп скици и пастелни рисунки. Оттогава започва да прави само живопис. Вече има участия в няколко пленера по живопис в България и зад граница. През февруари 2010 г. откри и своя самостоятелна живописна изложба в София. Пейзажът е жанрът, който най-силно я привлича. И в тези свои работи тя търси връзката между макро- и микрокосмоса, между съвременността и отминалите епохи, акцентира върху древната архитектура. Отново след ученическите и студентските си години в Художествената гимназия и Академията тя се завръща към акварела и маслените бои и към пленерното рисуване.
Срещата с творбите на Румяна Секулова ни запознава с художничка, която предава на зрителя чрез изкуството си логичността, премерената чувствителност и силата на творческия си порив. Нейни произведения са собственост на държавни и частни колекции в България, Австрия, Италия, Германия, Дания, Франция и в други страни по света.
|
