архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
КРАСИМИРА АЛЕКСИЕВА
    Красимира Алексиева е родена през 1948 г. в София, но от двадесет и три години живее и работи в Пловдив. Управител е на Галерия “Възраждане” в Стария град. Има две издадени стихосбирки: “Къде ме търсите” (Издaтeлство “Хемус”, София) и “Бог да бъде там” (Издателство “Хермес”, Пловдив). Под печат е третата й книга “Свръхскоростно” (Издателство “Хермес”, Пловдив).


  •  
На Агоп М.

Една надежда има
в есенно сплъстената мъгла -
че ще се сблъскат
самота във самота


  •  
О, Тишина
в която всеобемно ще потъна
когато
се превърне само в повод любовта


  •  
Освободи ме!
Ще отида до морето
и ще хвърля камъка
от твойта шия
После -
ако ти е мъчно -
ще се върна
Вместо камък


  •  
Хобито на пистолета
е
да вторачва едноокия си лоб
в слепоочия
които молят за куршум


  •  
В гърдите му пашкул се сви
След метаморфозата
какво ли дяволско изчадие
оттам ще излети


  •  
Душите ни се сдушиха като кутрета
Излей мастилото си, октоподна нощ!
В краката ти
душите ни - като кутрета


  •  
На Мони
Линиите на ръката
лично
дописва винаги смъртта
Но
на нас
какво ни пука
след това?..


  •  
Разстреляха небето
и дъждът осиротял
разплака всичко
до което се докосна


  •  
В тополовия листен кош
в едно забравено гнездо
в едно перо -
едно несбъднато яйце

Какво ли можеше да се роди...


  •  
Самотата е огромен камък
и един живот не стига
за да го обходиш
горе