Елиза Ковачева е млад художник с много амбиции и сериозни намерения за бъдещето. Силата й е в живописта. Макар че е завършила дърворезба в Художественото училище за приложни изкуства в Трявна, колоритът, мазката и цветното петно я привличат много повече. Затова Елиза продължава образованието си не в сферата на декоративните изкуства, а в областта на живописта. Тя се дипломира в тази специалност във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" в класа на доц. Иван Узунов.
В семейството на Елиза изкуството е на почит. Баща й, графикът Божидар Ковачев, от малка я насочва към рисуването. Като дете тя посещава детската художествена школа, която той ръководи, и още тогава научава тайните на изобразителното изкуство. Желанието й да рисува е толкова силно, че нищо не е в състояние да й попречи. Живописта е в сърцето й и нито грижите за двете й малки деца, нито работата й като уредник в Художествената галерия "Христо Цокев" в Габрово могат да спрат творчския й порив. Винаги намира време да твори предимно живопис, защото тя й дава повече свобода от графиката, която според Елиза ограничава творческите й възможности.
Пейзажът и портретът са сред любимите й жанрове. Когато има силни чувства или преживявания, тя ги отразява върху платното. Повечето от пейзажите й са впечатления от места и събития. Специалното отношение на Елиза към живописта на импресионистите и абстрактното изкуство в някаква степен повлиява при създаване на творбите й, но стремежът на авторката към собствен стил и творчески изказ е явен.
Елиза Ковачева успява бързо да развие творческия си потенциал и талант и да ги издигне на много добро професионално ниво. В сравнение с по-ранните й работи, в които фигуралното заема основно място и тъмната цветова гама преобладава, последните й творби рязко се отличават. В тях тя търси деформация на обемите и хармония при съчетаване на цветове и форми, които предизвикват различни асоциации и усещания. Тук светлият колорит и топлата цветова гама са в унисон с позитивното излъчване на авторката.
Елиза се стреми да постигне пластичност в работите си и наситеност и прелест на цвета. Рисува най-вече с маслени бои, макар че е правила опити и с акварела. Полага едри и плътни мазки и деликатно дoбавя своето отношение към това, което пресъздава. На места художничката умело съчетaва тонове в контрастни цветове по един вълнуващ начин. Стабилни в композиционно отношение, творбите й се отличават с изразителност в колоритна посока, което разкрива ярката пластична изразност на цвета. В част от пейзажите й има романтика, която къщите и дърветата внасят по особен начин. Често деформирани и понякога хаотично подредени, те имат едно необичайно излъчване и въздействие. Яркото чувство за колорит и архитектурата като мотив - обичан от художничката (къщи, църкви), са характерни за работите й. В тях има и светлина, и поетично вдъхновение, много емоционален заряд и някаква скрита енергия, които допълват впечатлението. В абстрактните си композиции тя дава свобода на чувствата и открива настроенията си.
Досега Елиза Ковачева има както самостоятелни представяния пред публика в родния си град Габрово, така и участия в колективни изложби, в проекти и пленери у нас и зад граница - национална изложба на СБХ (2004), национален пленер в Боженци (2006), международен пленер в Словакия (2006), международен проект в Швейцария (2006).
Елиза е интересен автор. Картините й са силни с непосредствеността, замаха, искреността и творческия заряд, с който са създадени.
|
