 |
Роден на 25.XI.1936 година в село Бяла вода, Плевенска област. Следвал е българска филология в Софийския университет. Публикува от 1957 г. в литературните издания свои преводни поетически произведения. Забранен за публикуване през 1968 и 1980 г. Първата му стихосбирка „Присъствие“ излиза през 1965 г. Следват FКолкото синапено зърно“ (1968), „Послание от пешеходец“ (1980), „Осланям се на маранята“ (1981), „Нощен пазар на зората“ (1983), „Лайкучката не хапе, а ухае“ (1984), „Вълни на вероятността“ (1985),“Редом с всички мигове“(1986), „Със слънце на сърцето“(1988) „Времето, раздадено на всички“ (1989), „В гората има някой“ (1990), „И междуочието да прогледа“ (1991), „Отпечатъци от пръстите на Йети“ (1992), „Балът на невинните“ (1992), „Вятърът отнася мойта шапка“ (1993), „Топола за наколни жилища в небето“ (1993), „Бялата акация от Бяла черква“ (1994), „В бялото пространство на безкрая“ (1994), „В полето на препарираната птица“ (1995), „Под шатъра на жреца“ (1996), „Галактизиране на празнотата“ (1996), „Чайлд Харолд далеч по-късно“ (1997), „Усмивката на Сфинкса“ (1998), „Пътуването на Митаря“ (2000), „С яка от камък, воденичен камък“ (2002).
Превел е „Антология на грузинската поезия“, антологията „Петима съвременни френски поети“: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мишел Деги, Клод Естебан. Представил е в отделни книги със стихове Анри Мишо, Гийвик, Ив Бонфоа, Мишел Деги, Бернар Ноел, Жак Реда, Клод Мишел Клюни, Клод Естебан, Андре Велтер, Кенет Уайт, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, е.е. къмингс, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Генади Айги и други.
Поетически книги на Николай Кънчев са преведени в Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Сърбия, Македония, Словения, Грузия, Швейцария, Италия, Испания, САЩ и Франция.
През 2001 г. е избран за член на Световната академия на поезията.
Диоген на себе си наум говори
Как сияе виното червено в мрака
като светлина в света на тъмнината!
Вече никого не търся и не търся
истината другаде, щом аз съм тука.
Всичко друго е в объркани посоки
до побъркване, та чак и напосоки...
Вън строителят на кула към небето
издълбава всъщност кладенец в земята.
Аз съм в бъчвата, където сам си пия
от самата бъчва с чаша от фенера
Нощна стража
Ние крачим с ускорени крачки,
за да ускорим самото време.
Над главите ни в небето черно
е невидимото черно слънце.
През града отекващ ние крачим
към световен ред и към вселенски...
Този ред се вижда само нощем,
всичко друго е от ден до пладне.
Тази нощ денят ще пренощува
в кулата на градския часовник!
С празни джобове без никаква стотинка
Толкова е празно на душата ми, че сякаш
съм дете, което си наднича в свойта люлка.
Никой няма да ме забележи, аз се движа
крадешком, раздал богатствата си на крадците.
И сега накрая се оказвам като всички
безпарични банкови служители в неделя.
Гладните на празната трапеза чакат хляба,
който може би все още е тесто в нощвите.
Вярващият даже на невярващия вярва.
Дажбите на Маркс за мен са нафори на Бога.
|
В призрачната мараня от финикийски знаци
Този, който е затънал в дългове, си мисли,
че спасителната сламка е от златна жила.
Иманярите са неуспели алхимици
и не са си взели поправителния изпит.
Затова той иска да прерови не земята,
а небето и на всяка цена да я види.
Но горещото безоблачно небе над него
е изцяло бяло като цензуриран вестник.
... Роклята, която селянката си купува
от града, не струва пет пари, но си я плаща...
Ето ви това,което искате от Бога
Само с кесарево ли сечение се ражда
в царството на кесаря, а в божието - с дарба?
И класическа гимназия завършил, всеки
мисли си за бъдещето и на уж се моли.
От Града на слънцето изглежда засушава.
От всемирния потоп държи ми още влага.
Ето ви това, което искате от Бога.
Думите на капки. Думите, които капят...
Както след молебена за дъжд дъждът почуква
на вратите, сякаш непоканен е на гости.
Само споделената любов е цялостна вселена
Този земен свят понякога е толкова неискрен,
че и мъртвата лисица се преструва, че е мъртва.
Но ако съм без живота и без теб, лисице жива,
пликовете за писма са празни пощенски кутии.
Аз, разкъсвал се от страст по теб, най-сетне осъзнах, че
само споделената любов е цялостна вселена.
Най-красивата вихрушка горе в свода не е вече
прима балерина сред примати, а сред кавалери.
Гологлавият орел свалил е шапка на безкрая...
|
|
