В градското кафене
Своя дял в годините съм взел.
Каквото ми се отреди дойде, отиде си.
Седя сега самичък. Не пия нито пуша.
Седя сега. Книги наченати
и изоставени писания преполовени
текстове които няма да довърша.
Годините дойдоха, свършиха се.
Волята на тялото, на мисълта, отслабна.
Плътта седи в кафенето на града
гледа през стъклото мътно и разсеяно
движението. Празна чаша върху мраморната маса
светеща на хлад и студ...
“Двукрилата врата”
(Централният пазар в Атина)
Седеше сам и пиеше вино
на пазара в таверната с двукрила врата
където чувствата от горния свят се смилат
и приемат практическо измерение
набавяйки каквото им липсва
от тленния живот на материалните неща.
Не я видя как влезе
как се спусна от двукрилата врата
търсеше я на пазара
сред шума на този свят гласа й долови
сега я гледа бърза като светлина
отвсякъде да идва
накъдето и да се обърне силата й вижда
като сирена стройна, като фея
сред хората наоколо да преминава
с приведени очи и близка
и далечна и жадувана и разцъфтяла
да сяда на съседна маса
в сънища бленувана
да го гледа любопитно да го гледа
като чужденка, да се навежда, да се замайва, да излиза
от съня и сънят да си отива.
|
Сутрешно кафе на улица “Лидрас”
На четиридесет и седем съм и съм
щастлив. Седейки тук
на привилегирования ъгъл в този ден
който не е вчерашен и няма да е утрешен.
Тук съм, в този ден който
днес е, не е вчера, нито утре
в града, на тротоара съм, в този тук
град (макар и разделен)
седя и гледам през стъклото как вали
и как света се движи сервитьорката
която е красива (и го знае)
и лесно се усмихва.
Наистина съм толкова, ама толкова
(макар и за малко) щастлив.
Минаване през Солун
Не беше сън отново бях в града
който ме държа в утробата си с години
в града износил най-доброто мое тяло
вървях едва по кея
през нощта изкачвах Крепостта
бях отново тук, кръжах
прозрачен като облак
тук, където пропилях безсмислено годините си
без воля и без сила
отдаден на наслада.
На наслада точно в този град.
|