Много преди да си отиде от този свят, Висоцки бе вече легенда. Неговата песен притежаваше силата на сигнала за тревога и съкрушителността на взрива.
Владимир Семьонович Висоцки
(1938-1980)
70 години от рождението на Владимир Висоцки
През 1960 г. Висоцки завършва Школата-студио "В. И. Немирович-Данченко" към МХАТ и започва работа в Московския театър за драма и комедия на "Таганка". Тук той изпълнява главните роли в спектаклите "Животът на Галилей" и "Хамлет", участва в спектаклите "Антисветове", "Загинали и живи", "Пугачов", "Вишнева градина" и др.
От 1959 г. започва да се снима в киното. Известна е актьорската му работа във филмите "Стопанинът на тайгата", "Вертикал", "Приказка за това, как цар Петър жени своя арап" и др. Особена популярност донася на Висоцки участието му в телевизионните филми "Мястото на срещата не трябва да се променя" (1979) и "Малки трагедии" (1980).
Първите литературни опити на Висоцки са от студентските му години. От 1965 г. той започва да изнася концерти, на които се представя със свои песни.
Творчеството на Висоцки е като биография на Русия. В стиховете си той разказва за войната, за трудните следвоенни времена, за великите дела и строежи, за тежките нощи и дни на тридесет и седма, за космоса и космонавтите, за моряците, за алпинистите, войниците, граничарите и поетите.
Като истински творец Висоцки чувства и възприема времето чрез своето сърце.
Животът му го носи стремително напред и неочаквано се прекъсва на 42-aта му година.
Рожденият ден на Владимир Висоцки - 25 януари - се отбеляза с оригинално фотосъбитие в новооткритата столична галерия, наименувана на адреса си в Лозенец - ул. "Синчец" 10.
Известният български фотограф Зафер Галибов показа там забележителните си снимки на големия руски бард и актьор, направени по време на гостуването му с театъра "Таганка" в София през септември 1975 г., заедно с платната живопис на Емил Янакиев и Елица Баръмова и керамичната пластика на Минко Попдимитров.
"Това не е моя авторска изложба, фотографиите ми са подредени заедно с работите на художници от разни поколения, които вдъхновено изразяват себе си", казва Зафер. И добавя: "Исках акциятя да се нарича "Висоцки - един от нас". Но приятел забеляза, че звучи една идея "по-скромно", отколкото е прилично... Въпреки това за мен важно е не "мероприятието", свързано с годишнината, а как диша свободният дух на артиста днес..."
|
 |
|
)
)
)
)
)
