Пленер във Виена - Музика и изобразително изкуство
В сърцето на Европа, инспирирани от очарованието на един от най-изисканите европейски градове и музиката на Моцарт, Щраус, Шуберт, Лист, Хайдн, художниците Десислава Денева, Деля Чаушева, Камен Кисимов, Николай Иванов, Симеон Панайотов, Сияна Михова, Стефан Балтов и Виктор Ранделович създават произведения, силни с художественото и естетическото си въздействие.
 |
| Симеон Панайотов |
В българския културен институт "Дом Витгенщайн" в периода 1-10 септември 2008 г. се проведе пленерът "Музиката на Австрия и нейната столица през погледа на художника" с любезното съдействие на Министерството на културата, българския културен институт "Дом Витгенщайн" и изключителната подкрепа на фирма "Юнайт консултинг" ООД. Благодарение на всички тях се реализира проектът осем живописци (седем българи и един сърбин), обединени от музиката и изобразителното изкуство, да покажат пред виенска публика своите творби. За всеки един от участниците музиката на Австрия и нейната столица означават нещо.
 |
| Сияна Михова |
За Десислава Денева Виена е синоним на романтика, символ на аристократизъм, доказан през вековете. Художничката харесва много музеите, съвременното австрийско изкуство, валсовете на Щраус. Тя е авторка, която в желанието си да бъде непрекъснато различна се представя всеки път в нова светлина. Картините й откриват характера на творец, който винаги оставя вратата към своето изкуство отворена. Вълнението от това, което докосва сърцето й - Виена и музиката, е емоционално предадено върху платното и в произведенията й има усещане за недоизказаност и загадъчност, присъщи и на духовната й нагласа към света ("Меланхолия", "На Райнер Мария Рилке I").
 |
| Николай Иванов |
Когато чуе името на австрийската столица, Деля Чаушева се сеща за великите музикални личности в историята, за известния на всички ни виенски валс и краля на валса Йохан Щраус. За нея Виена е сън и мечта, която с този пленер стана реалност. Деля Чаушева никога не се изкушава от сюжета и работи с възможностите и средствата на абстрактното изкуство. Там е силата й. Поетични, завладяващи, заредени с енергия, творбите й са наситени с движение и вибриращо напрежение. ("Нощен валс", "Скерцо"). Те се отличават със стабилна композиция, в която правите линии и геометричните форми преобладават и често са в контраст с останалите елементи в картината.
 |
| Стефан Балтов |
Камен Кисимов е художник, който често пътува. Тези пътувания винаги му предоставят възможност за среща с Виена, през която досега само е минавал пътят му. За него музиката на Австрия и нейната столица са богат извор на вдъхновение. В картините му дълбоката философия, която в известна степен отразява разбиранията му за земното съществуване и небитието, се преплита с виждането му за истинското и вечното в изкуството и живота. Музиката художникът свързва с интересни и красиви инструменти - арфа, обой, орган, които са и в картините му ("Оркестър", "Обой"). Той е почитател на джаза и Виена го впечатлява и с провежданите в града многобройни джаз фестивали.
 |
| Десислава Денева |
За художника Николай Иванов музиката и изобразителното изкуство са неразделно свързани, а срещата с Виена е възможност за досег с европейските културни традиции. Независимо в коя област твори, художникът прави едно синтетично изкуство. На откриването на изложбата във Виена зарадва публиката и със своите музикални изпълнения, които бяха в съзвучие със събитието. В голяма част от картините му колоритът е ярък и звучен, има усещане за музика и в съзнанието на този, който ги гледа, те зазвучават ("Цигулка", "Контрапункт"). В изкуството си художникът включва много декоративни и геометрични форми, експонира етноелементи в един нов контекст, като запазва дълбоката духовност на традиционното.
 |
| Виктор Ранделович |
За Симеон Панайотов столицата на Австрия е синтез на архитектурна красота, музика и изобразителни изкуства, известна с големи художници и архитекти. Сред тях Густав Климт и Хундертвасер са най-близки до светоусещането на автора. Когато заговори за Виена, той се сеща за виенското кафе, виенския шницел и виенското колело. Верен на естетическите си критерии, в работата той използва абстрактния начин на пресъздаване на действителността. Включва и колажа, като по този начин подсилва внушението и го предава и на зрителя. Виена и музиката го вдъхновяват и той създава творби - изчистени и лаконични, а по отношение на цвят и форма - синтезирани ("Нощ", "Материя").
 |
| Деля Чаушева |
Сияна Михова бе най-младата сред участниците на пленера - едва осемнадесет годишна. Виена е градът на един от любимите й архитекти. Музиката за нея е емоция. Музикалните произведения на виенските класици предизвикват у художничката усещания и асоциации за съкровени преживявания и изваждат чувства и мисли, които в противен случай не биха излезли на повърхността ("Музика", "Танц"). Сияна Михова е с големи амбиции за бъдещето и желание да върви напред към голямото изкуство.
 |
| Камен Кисимов |
За Стефан Балтов Виена е познат град. Според него музиката е втъкана в него и има цялостно въздействие върху всеки, който го посети. Силно влияние върху художника има архитектурата на града и когато я види, сякаш подсъзнателно чува Моцарт. Неговото изкуство следва класическата европейска традиция и европейския барок, пречупени през призмата на ортодоксалното му виждане ("Виенски ортодокс I", «Виенски ортодокс II"). В своите картини той обединява различни изкуства - архитектура, музика... Част от произведенията му са съновидения и в тях има и сюр реалистични елементи.
Виктор Ранделович е не само художник, а и поет. Живее в Лесковац (Сърбия) и за него пребиваването в столицата на Австрия е възможност да документира с фотоапарата си красотите на един изключителен град, да направи снимки с нови колеги и приятели. Той е добър рисувач и обръща внимание на детайла. Виена за художника е проникновение, което предизвиква поетичното му отношение към действителността и в картините му откриваме влияние от барока и сюрреализма и заимствания от Ренесанса ("Поетика, архитектура и музика", "Карлскирхе в нас").
Произведенията на всички автори, участници в пленера, бяха експонирани в залите на българския културен институт "Дом Витгенщайн". Изложбата бе открита от директора на института г-н Петранов. Присъстваха художниците и много гости и приятели на българското изобразително изкуство в австрийската столица.
|
)
)
)
)
)
)
)
)
