 |
|
|
Арменската следа в българската фотография |
|
|
| Национално сдружение фотографска академия "Янка Кюркчиева" |
"ДАЛИ САМИТЕ НИЕ НЕ СМЕ МЕЧТИ НА НАШИЯ СЪЗДАТЕЛ? В ДИРЕНЕ НА ТОЗИ ОТГОВОР СИ ДАДОХ СМЕТКА И ПРЕЦЕНКА, И ЗАПОЧНАХ ДА ТЪРСЯ ПРОХОДА КЪМ ПРЕЧИСТВАНЕТО, ЗА ДА ПОЛУЧА ПРОСВЕТЛЕНИЕ. РЕШИХ ДА ПОДРЕДЯ ТЕЗИ ПРЪСНАТИ ПАРЧЕТА ОТ СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО, ЗА ДА СЕ ОГЛЕДАМ. БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО МИ ПОМОГНАХА ДА СТИГНА ДО ТОВА НЕЖНО ОТКРОВЕНИЕ, С НАДЕЖДА И ВЯРА ДА БЪДЕМ ПО-ДОБРИ!"
Ф. Х. БЕДРОС АЗИНЯН
Българската фотография възниква и започва своето развитие в епохата на Българското възраждане, което обхваща времето от 1762 до 1878 г. За разлика от западноевропейското Възраждане, характеризиращо се с разкрепостяване на личността, Българското възраждане е свързано с националното самоосъзнаване и не индивидуализмът, а народността е негова основна черта. Затова и първите български фотографи (Атанас Карастоянов, Тома Хитров, Георги Данчов) са не само едни от най-будните и просветени умове на своето време, но са и пламенни патриоти, революционери и общественици. Този факт оставя траен отпечатък върху развитието на българското фотографско изкуство. Фотографията се превръща от образен документ във възглед, светоусещане и средство за патриотично въздействие. Може би затова намерилите своя втора родина в края на XIX в. арменци така успешно се вписват в историята на българската фотография, като се превръщат в неразделна част от нея.
Ярък пример е фотографската фамилия Маркарян, която вече повече от 100 години заема водеща позиция сред шуменските фотографи. Най-изявеният й представител от по-ново време е Марк Маркарян, завършил Мюнхенското фотографско училище и специализирал в студиото на известния виенски фотограф Вили Полак през 1932 г. След 9. IX. 1944 г. той става първият директор на Окръжното предприятие "Българска фотография" и инструктор по художествена фотография за Северна България, а по-късно основава и Клуба на кинолюбителите в Шумен.
През 1892 г. братята Саркис и Ованес Хаджолян откриват във Варна собствено фотографско ателие, като с това поставят началото на фамилия фотографи, към която принадлeжи и брат им Артюн. Техните синове приемат и развиват създаденото от бащите. А синът на Саркис, Арам Хаджолян, не само продължава традицията, но става директор на ДП "Българска фотография" в София и е първият фотограф в България, удостоен със званието заслужил деятел на културата.
Друг много интересен творец-фотограф е роденият в Русе Такор Кюрдян (1946-1997). Завършил е Техникума по полиграфия и фотография в София и е работил шест години като оператор в Българска кинематография, а след това като театрален и балетен фотограф в Народния театър, Националния балет и Софийската народна опера. От 1980 г. започва да създава свои собствени експериментални техники за отпечатване на човешки тела върху платно или хартия, които нарича "образи на архетипове". Творбите му представляват персонални идентичности на човешките тела върху свитъци фотохартия. Тази част от творчеството му може да се приема като фотография само доколкото той използва светлината и химикалите. Няма обектив, негатив, камера. Фотографиите му са фрагменти, които се проектират директно - например отпечатъци на голи човешки тела, увити във фотохартия. Негови творби са притежание на частни колекции в Италия, Франция, Финландия, Ирландия, Испания, Австралия, Югославия и България.
В областта на репортажната фотография се откроява името на Шаварш Артин (1948-2005), за когото с основание се казва, че е в основата на съвременната българска фотожурналистика. Школата от успешни фоторепортери, която Шаварш Артин остави след себе си, създаде цяло течение в българската преса и зае водещи позиции във всички централни вестници и списания, български и международни агенции. Фотоконкурсът "Шаварш Артин", създаден след смъртта му, е израз на уважението и признанието на колегите му към неговата личност и творчество.
Сред съвременните фотографи прави впечатление творчеството на Торос Хорисян, Гаро Кешишян и Бедрос Азинян.
През 1966 г. заедно със свои колеги Торос Хорисян реализира първата цветна фотоизложба "Българското черноморие". Следват албумите: "Арменски икони", посветен на 1700-годишнината от приемането на християнството в Армения като държавна религия; "Велико Търново. Паметници на културата", придружен с изложбата "Легенда за Търново"; "Стара родопска архитектура". Негова е и фотоизложбата "Ритми и багри" - своеобразен летопис от народните събори в Копривщица.
Гаро Кешишян живее и твори във Варна. Носител е на редица престижни международни и български отличия. През 2001 г. НСФА "Янка Кюркчиева" го награждава със статуетка за особено голям принос в развитието на българската фотография.
Бедрос Азинян е представител на казанлъшката група фотографи. Завършил е ССУПФ "Юлиус Фучик" в София, през 1987 г. е специализирал в ORWO, Волфен, Германия. Удостоен е със званието фотограф-художник (ф.х.) от Министерство на културата на България. През 1995 г. получава наградата на община Казанлък "Фотограф на годината". Участвал е в редица международни и национални фотоконкурси и изложби и е носител на множество награди.
|
1 
2 
3 
4 
5 
6 
7 
1. Братя Хаджолян, Варна
2. Бедрос Азинян, "Стрелочник"
3. Такор Кюрдян, "Артефакти"
4. Саркис Хаджолян, "Портрет"
5. Гаро Кешишян, от серията "Строителни войски"
6. Шаварш Артин, репортаж
7. Марк Маркарян, "Химикът", бромомасло
|
|
| горе |
|
|
|
|
)
)
)
)
)
)
)
