В семейството на Катя Лазарова професията художник-бижутер е наследствена. От майка си и сестра си, изявените художнички Елена и Анна Гюдюлеви, тя научава много. Щастлива е, че се занимава с бижутерство и че семейството й винаги я подкрепя в професионална посока. След завършване на училището за приложни изкуства в София тя започва обучението си в Националната художествена академия в София. През 2009 г. се дипломира в специалност художествена обработка на метала, където научава много за тайните на работата с този материал. Тънкостите на художествената бижутерия тя овладява преди всичко от майка си и сестра си. Те й помагат да преодолява предизвикателствата във всеки етап от създаването на бижутата. Творческото сътрудничество с тях е важно за нея и Катя непрекъснато получава помощта, от която все още се нуждае.
Не прави проекти, а обикновено си представя визуално накита. В повечето случаи тръгва от камъка и когато й е направил впечатление, започва да мисли за това, което би се получило около него. Така вижда цялото бижу. След възникването на идеята и нейното обмисляне, скицира и в процеса на работа дооформя нещата. Работи предимно с благородни метали с много висока проба. Среброто е основен материал, в който изпълнява бижутата, макар че в Академията опитва и работа с емайли и дърво и намира синхрона между тема и материал. Ако сега си поставя определени теми, то е съвсем инцидентно, само при някакъв повод. За една творческа задача в Академията, при проф. Димитър Делчев, тя създава сценично бижу, имитиращо шал от метални нишки и изсушени листа. По време на следването си прави пластика, в която съчетава метал и камък, а също и медална пластика, и участва с тези пластични творби в изложбите "Камък и метал" (2006) и "Медална скулптура - студентски творби" (2008). Досега има участия в около десетина колективни изложби.
Катя Лазарова харесва накити с повече камъни и използва по-ярки и различни като цвят, когато прави бижута за себе си. Тюркоаз, аметист, кехлибар, корал, седеф, перли, топаз, аквамарин са включени в бижутата, които създава. В годините на следването натрупва много опит и увереност и в техническа посока (сама изпълнява изработката на бижутата, която е ръчна) и вече определено се чувства много по-сигурна при достигането на крайния резултат - колиета, обеци, пръстени и други произведения на бижутерното изкуство. Само и единствено в самия технологичен процес, много специален и сложен при изработката на бижутата й, тя използва и материали като восък и гипс. Няма афинитет към създаването на комплекти, а предпочита да прави отделни бижута. За нея всяко отделно бижу води след себе си създаването на серия.
Влиянието, което донеотдавна изпитва от майка си и сестра си, вече се усеща много по-слабо. При сравнение на нейните с техните произведения, особено с тези на Анна Гюдюлева, забелязваме различния подход на Катя Лазарова към работата. По-изчистени и в композиционна, и в стилова посока, бижутата й са различни, дори ако трябва да бъдат повторени.
В своята дипломна работа, която е пластика от метал и носи загавие "Суета", художничката прави асоциация между света на хората и растенията и намира прилики в стремежа им да се издигнат нагоре. Тя смята, че зад този стремеж стои вродената суета, която носи и гордост, и срам, и завист, и задоволство. Според нея суетата е желанието да надскочиш не само другите, но и собственото си "аз". Катя Лазарова е далеч от суетата. Произведенията й показват това. С тях тя заявява своята амбиция и упоритост и доказва желанието си да бъде себе си. Силата й е в младостта и непредубеденото й отношение към изкуството, което прави.
|
