 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.6, бр.4, година X, 2003г. |
|
|
ИТАЛИАНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО В СЪВЕТА на ЕС.
Приемственост с миналото, връзка с бъдещето |
|
|
| Пресслужба на Италианското посолство в България |
|
Преди повече от 50 години в Европа беше предизвикан политическият феномен на ХХ век. След катастрофите през първата половина на това, което Еric Hobsbawn нарече “кратък век”, държавите от Западна Европа постепенно постигнаха най-високото ниво на икономическа и политическа интеграция, познато в световната история. Няма друга местна организация на национални държави, чийто решаващи сили да са концентрирани и делегирани в наднационални институции в същия завършен вид. Истина е, че историческият процес “Европейска интеграция” се характеризира с много трудности и периоди на кризи. Но желанието ни за засилване на сътрудничеството между нашите държави в толкова много полета на обществена изява и за поощряване обществените ценности винаги ще ни позволява да пазим процеса жив и да го правим дори по-конкретен на всеки етап, до който сме успели да достигнем.
В момента Европейският съюз е изправен пред най-трудната, най-важната задача, която държавите-членки и Европа трябва да решат. Ето защо ние сме убедени, че главната необходимост е да се дефинират нови и по-широки параметри за бъдещето на съюза и да се направи най-доброто за постигането им.
В такъв деликатен момент Италия трябва да вземе инициативата в свои ръце и, разбира се, и отговорностите, които следват. Ако погледнем назад в историята и предишния опит, ще видим, че упоритостта ни винаги е давала резултат в чистото възприемане на главните успехи и грешки от миналото и твърдите идеи за това какви да са целите ни в бъдеще. Това твърдение намира почва и в един от най-известните метафорични изрази за европейската интеграция, а именно, че процесът е като човек, който кара колело: трябва да движи краката си и да засилва без да пада. Трябва да бъде физически здрав и да знае откъде идва и коя е крайната му цел.
Можем да смятаме, че Италианското представителство и неговите предимства са нужната връзка между славното минало, оживено от духа на основателите и мечтата за общо бъдеще.
Историята и прогресът на европейската интеграция се базират на два фундаментални елемента, които могат да се идентифицират с нейната форма и съдържание. Тези аспекти са институционализацията и териториалното разширяване - два паралелни, взаимнозависими процеса и двата решаващи за развитието на Европа.
От особена важност за нея са договорите на Европейските общности и на Европейския съюз и неговите пет разширявания. Интересно е да се отбележи, че тези два процеса са съществени не само, защото са предложили нови идеи, енергия и конкретен стимул, но и защото са определящи по отношение на водещите линии на европейска интеграция.
Първото разширяване през 1973 г. направи възможно присъединяването на държави като Великобритания, Ирландия и Дания. Това беше решаващ акт за съюза от стратегическа гледна точка. Двадесет години по-късно /след договора в Рим/, страните бяха вече 9 и всички започнаха да гледат отвъд стратегическото сътрудничество, в сигурния икономически сектор. Новите членове, влезли в “клуба”, позволиха чрез създаване на Европейски фонд за регионално развитие да се изгради един от стълбовете на Европа в неговото регионално измерение.
Другите два благоприятни случая са свързани с“третата вълна” от демократизацията на Самюъл Хънтингтън, първо с Гърция през 1981 г. и после с Испания и Португалия - 1985 г. Европейската общност на практика изрази ангажимент да подпомогне демокрацията в тези държави, преживели диктаторски режими, и да ги подкрепи и води в усилията им за изграждане на демократично общество. От друга страна, влизането на Гърция, Испания и Португалия в ЕС разгърна неговото икономическо влияние в Средиземноморието.
Идеята за Конституция на Европа не е нова, но не е обмисляна допреди няколко години. Ние сме горди с прогреса, направен в това направление, след като Конвентът успешно изпълни възложените му задачи от Европейския съвет в Лаакен. Конвентът представи своята работа пред Солунския Европейски съвет за одобрение. На тази база Италианското представителство възнамерява да осигури отварянето, ефективния прогрес и, ако преговорните условия позволяват, завършването на Междуправителствената конференция. Задачата ще бъде трудна и кардинална. Ще трябва да се обрисуват по-ясно контурите на бъдещия ЕС. Ще трябва да се работи за неговата прозрачност и възприемане от гражданите му, за да бъдат те по-съзнателни и осведомени за своите права и задължения. Не е възможно повече да се гледа на ЕС като на международна организация или като на проста договорна асоциация между държавите; сега е необходимо ЕС да бъде управляван чрез текст от конституционно естество и да придобие пълна юридическа индивидуалност. Такъв документ ще направи по-ясни и по-функционални отношенията не само между съюза и неговите граждани, но и между институциите му, поддържащи интеринституционалния баланс според техния приоритет. По-точно конституцията утвърждава специфичните приоритети и решения, касаещи най-важните аспекти на бъдещето на съюза:
- Дефиниция на Европа като съюз от държави и граждани.
- Призвание да стане общност от ценности и права, с обединена икономика и парична зона, авторитарна и неделима единица на международно ниво.
- Поддържане на международен баланс между пълномощията на силите на Европейския парламент, Комисията и Съвета.
- Съществуване отвъд сложната структура на основите на по-ранните договори.
- Международно признаване на юридическата персоналност на съюза.
- Включване на Хартата на основните права в текстовете на конституцията.
- По-ясно разпределяне на силите между съюза и държавите-членки, отчитайки техните национални идентичности и вътрешна организация.
- Въвеждане на механизми за осигуряване на ефективно съгласие с принципите на допълнително и по-голямо включване на националните парламенти в живота на съюза.
- По-лесно регулиране на споразуменията за сътрудничество, за да се позволи на група държави да се движат напред в процеса на интеграция като авангард, оставяйки отворена възможността за по-късни включвания на държави, които не са имали желание или възможност да участват в сътрудничеството от самото начало.
- Рационализация на европейските правни актове и инструменти с въвеждане в йерархията от правила, обезпечаващи рамково право и европейско право, възприемани от Европейския парламент и Съвет.
- Подобряване на мерките, касаещи външната политика, безопасност и отбрана.
- Засилване на личната свобода, сигурност и правосъдие.
- По-нататъшното продължение на “квалифицирано мажоритарно гласуване”.
- Прилагане метода на Конвента за подготвяне на бъдещите конституционни промени.
- Даване право на оттегляне.
По този начин предварителната работа на Конвента ще осигури началната точка за договаряне текста на бъдещия конституционен договор, който се надяваме да бъде подписан в Рим като връзка с подписаните преди него.
Тази необходимост произтича също от нашето задължение да дадем конституционна рамка на онези, които скоро ще станат нови членове и граждани на ЕС. Тук стигаме до другия наш приоритет, свързан с втория основен елемент - разширяването. Историческата цел на присъединяването на нови членове не е крайна цел. Поради тази причина представителството в този контекст ще работи в двойна перспектива. Докато съдейства за ефективен старт по разширяването на съюза и за пълна интеграция на новите държави-членки към неговите институции, Италианското представителство ще се стреми да изпълни процеса на разширяване. В частност това означава начертаване на пътна карта за приключване на присъединителните договори с България и Румъния до 2004 г. и потвърждаване на перспективата на тези две държави за присъединяване до 2007 г., както и усилване на предприсъединителната стратегия за Турция и подготвяне на държавите от Западните Балкани за присъединяване към европейските структури в бъдеще. Приоритет ще бъде даден на изпълняване на оригиналната политика “Лице в лице” - “Новите съседи”, на базата на предложения от страна на комисията. В частност отношенията на съюза с Руската федерация ще трябва да приемат с предимство стратегическата значимост на същата, подкрепена от специфични идеи за обединяване.
Разбира се, с новия Конституционен договор и с новите интегрирани членове ЕС ще се придвижи към неговите реални позиции и роля на международната сцена. Един от приоритетите ще бъде и осигуряването на ефективно и правдоподобно поведение на съюза на международната сцена с цел по-доброто доверие и обединяване на двустранните и многостранни становища с главни съюзници като САЩ и Русия. В тази структура Италианското представителство носи частична отговорност по отношение на външната политика на съюза - обща и отбранителна. Непосредствено след най-острите фази на кризата в Ирак и заплахата от международен тероризъм, расте необходимостта от възстановяване на диалога, доверието и пълното обединение между двете страни на Атлантическия океан. Отношенията между Европа и САЩ трябва да бъдат доведени до присъщия за тях климат на партньорство, което за ЕС продължава да бъде “фундаментална стратегическа връзка”. Кризата в Ирак постави под силно съмнение възможността на ЕС да играе съществена роля на международната сцена. Ръководството в периода след военната намеса в Ирак ще бъде изпитание за външните действия на съюза и неговата значимост в райони с конкретен, и от практическо значение, интерес за него. В региона той ще трябва да поеме своята роля за възстановяване на диалога между арабския и ислямския свят като цяло; в частност ще трябва да активизира дейността си, за да осигури повишаване на възможностите, които новата ситуация предлага, за даване на нов, свеж тласък на близкоизточния мирен процес.
В една по-голяма и Обединена Европа е необходимо да има повече благополучие. Италианското представителство ще отдели голямо внимание на икономиката, чрез развиване на инфраструктурата в разширена Европа с цел да я направи по-жизнена и динамична, с повече ефективна подкрепа, подпомагайки нови форми на финансиране, без обременяване на националните финанси или тези на общността.
Европейската икономика се е придвижвала през последните три години с по-бавни стъпки от възможностите на потенциала си; по тази причина трябва да се стъпи на нов етап в европейската икономическа политика, която ще постави силно ударение върху растежа и ще възстанови вярата в предприятията и инвеститорите. Предвид първоначалните цели на “Делорс план” ние сме длъжни да се намесим чрез “Европейски план за развитие”, поставяйки на европейско ниво нови приоритети за публични инвестиции в инфраструктурния сектор - материалния, а в бъдеще - и в нематериалния (човешки потенциал, проучвания и технологии), прилагайки натиск върху транснационалните и националните инвестиции, които могат да се финансират посредством пазара. Трябва също да подпомогнем новаторските форми на финансиране без обременяване на националните финанси или тези на Общността, чрез развиването на Европейски финансов инструмент, базиран на капацитета от дългове и на умението на Европейската инвестиционна банка. Капацитетът за генериране на фондове на пазара трябва в частност да се повиши чрез инструменти като осигуряване на гаранции за ЧППО (частни публични партньорски отношения) проекти, участване в инфраструктурните инвестиционни фондове, финансови проекти и структурирани финансови операции.
Въпрос, който не търпи отлагане е този за развитие на инфраструктурата в разширена Европа, чрез ефективно възстановяване по проекти за трансевропейската мрежа, за разширяване и подпомагане на интеграцията между старите и новите държави-членки, за премахване на препятствията, които спъват операциите на вътрешния пазар. В този контекст е необходимо да се положат повече усилия да се дадат по-големи приоритети на инициативите, дефинирани в Бялата книга на европейската транспортна политика до 2010 г. Освен това Италианското представителство възнамерява да стимулира развитието на енергийната и транспортната мрежа чрез откриване на пазара и усъвършенстване на липсващите връзки, така че да се увеличи ефикасността и да се намалят разходите.
Придавайки особена важност на въпроса за безопасността на гражданите, Италианското представителство ще търси начини да подпомогне съвместното управление на миграционните потоци, което ще позволи постигането на задоволителен баланс между политиката на интегриращите се чужденци, легално пребиваващи в ЕС /включително подкрепа в диалога по социални, културни и религиозни въпроси/ и ще спомогне в борбата с нелегалната имиграция и трафика на хора. Тази дейност ще допринесе за създаването на ефективно общоевропейско убежище и на имиграционна система, в която тежестта ще бъде споделяна между всички членове.
Такива ще са препятствията пред процеса на Европейска интеграция и преодоляването им ще доведе до завършване на следващата стъпка от нашето пътуване, една стъпка по-близо до мечтата ни за Обединена Европа, която се е родила преди половин век и сега е по-жизнена отвсякога. Това ще ни позволи да нарисуваме в по-чист вид контурите на ЕС като едно място на просперитет, сплотеност и сигурност. Място, където гражданите на Европа ще споделят мечтата си.
|
|
| горе |
|
|
|
|
