 |
|
| ФАЛЕРИСТИКА |
стр.61, бр.1, година XI, 2004г. |
|
| Виолета Великова-Кошелева |
|
Орден “Св. Андрей Первозванний" |
Орден “Св. Екатерина" |
Огърлие на ордена “Св. Андрей Первозванний” |
Историята на руските наградни отличия - ордени и медали, води началото си от края на ХVII в., време на бурни преобразования в живота на империята. Първият орден “Свети Андрей Первозванний” е учреден от Петър I и остава най-висшата държавна награда до Октомврийската революция от 1917 г. Орденският знак представя разпятието на Светия апостол Андрей, като кръстът е прикрепен към излят от злато и украсен със зелен емайл двуглав орел, увенчан с императорска корона. На раменете на кръста са поставени буквите “SAPR"- Santus Patronus Russiae” (Св. Андрей покровител на Русия). Орденът се носи на светлосиня лента, прехвърлена през дясното рамо. Звездата на ордена е сребърна, осемлъчна, носи се отляво на гърдите. Нейният медальон е украсен със знака на ордена и девиза “За вьру и вьрностъ". Орденът има и огърлие, съставено от редуващи се групи от по три различни елемента с изображения на двуглав орел, андреевския кръст и вензел на Петър I. Статутът на ордена предвижда връчването му за изключителни заслуги, а неговите носители автоматично ставали притежатели на великите ордени първа степен, и други отличия - “Св. Александър Невски", “Св. Анна”, “Св. Станислав” и “Бял орел". Единствено императорът имал правото да удостоява с орденските отличия и се явявал върховен началник или гросмайстор на Капитула- канцеларията на руските ордени. Кавалери на ордена били ограничен брой видни руски и чужди държавници, генерали, учени, дипломати. Сред тях са генерал адмирал Ф. А. Головкин, П. И. Багратион, И. И. Салтиков и др. Екатерина II била последният владетел, който сам си връчва ордена. След нея наследниците на престола го получавали при раждането им, останалите членове на императорската фамилия от мъжки пол получавали ордена при кръщенето им, а князете с императорска кръв при навършване на пълнолетието им.
Знак на орден “Св. Георги” - II ст., принадлежал на генерал фелдмаршал В.И.Гурко |
Орденът “Света великомъченица Екатерина” е най-висшият дамски руски орден. Той е учреден през 1714 г. от Петър I в памет на Прутския поход против турците (1711). По време на похода малобройните руски войски били обкръжени от турците и положението било спасено с подкуп. Екатерина, съпругата на Петър I, била с него по време на похода и пожертвала за “подарък” на турския главнокомандващ всички свой скъпоценности. С този орден по времето на Петър I била наградена само една дама - императрицата. Орденът “Св. Екатерина” се давал много рядко и имал две степени - голям и малък кръст. Според статута на ордена след 1797 г. всички велики княгини го получавали при раждането им, а княгините от императорския дом при навършване на пълнолетие.
Знак на орден “Св. Анна”, принадлежал на генерал-лейтенант К. М. Алексеев |
През 1725 г. Екатерина I създава ордена “Св. Александър Невски” по повод сватбата на дъщеря си Анна. Орденът бил замислен още от Петър I като военно отличие, но раздавайки го на гостите на сватбата на Анна, нарушила статута и фактически той става награда за заслуги към отечеството.
Орден “Бял орел” |
Най-известният и почитан орден “Св. Георги” е учреден през 1769 г. Той се дава само на лица с военен чин. Девизът на ордена “За службу и храбрость” в съответствие със статута подсказва, че с ордена се възнаграждава онзи, който извърши подвиг в прослава на руското оръжие. Кавалерите на ордена получавали редица привилегии, пенсии, по-висок чин, право до края на живота си да носят военен мундир. Знакът на ордена се поставял на вензели, гербове и печати. Имената на носителите на ордена от 1849 г. се записвали на мраморните стени в Георгиевската зала на големия дворец в Кремъл. По време на Кримската война през 1855 г. знаците на ордена започнали да се поставят върху наградни златни офицерски оръжия. През Руско-турската война (1877-1878 г.) знакът на ордена е поставян върху сребърните тръби на отличилите се батальони.
Звезда на ордена “Св. Владимир”- II ст. |
През ХVIII в. са създадени и ордените “Св. Владимир”, “Св. Анна". Старите полски ордени “Бял орел” и “Св. Станислав” през 1831 г. са присъединени към руските. По своята същност те са свидетелства за проявен героизъм, мъжество и успехи в мирно време и същевременно са изящни произведения на приложното изкуство.
Съединена колодка с ордени, принадлежала на генерал лейтенант К. М. Алексеев |
|
|
| горе |
|
|
|
|
