архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.4, бр.6, година XIX, 2012г.
Н. Пр. Ахмед Буташ - посланик на Алжир в България:

"Нека 2013 г. донесе на българския народ повече благоденствие и успех!"


   - Ваше Превъзходителство, ние, българите, от десетилетия възприемаме Алжир като приятелска държава. Как оценявате двустранните отношения между нашите страни в момента? Къде виждате възможности за съживяване на деловите връзки?

   Отношенията на приятелство и сътрудничество, които свързват нашите две страни, съвсем не са от вчера и още по-малко - от днес. Всъщност тук е мястото да припомня, че тази година чествахме 50-годишен юбилей от установяването на дипломатически отношения между Алжир и България. Двустранните връзки между двете страни датират още от времето, когато алжирският народ водеше своята освободителна борба. Именно тогава започват да се изграждат алжиро-българските отношения най-напред чрез осъществените от България тайни доставки на оръжие за алжирската съпротива. Някои от участниците в тези знаменателни събития са още живи - например капитан Васил Вълчанов.

   След възстановяването си като суверенна държава Алжир поддържа отлични отношения с България и двустранното сътрудничество, разнообразно по своите форми, беше особено активно до началото на 90-те години. Коренните промени, настъпили на международната сцена и по-специално в Централна и Източна Европа след падането на Берлинската стена, оказаха своето влияние върху алжиро-българските отношения и те навлязоха в период на относителен застой най-вече в областта на икономиката. Това бе резултат от съчетанието на обективни фактори, свързани с конюнктурата както в Алжир, така и в България.

   С радост установяваме, че през последните няколко години ориентацията на българската външна политика към арабския свят се въз-обнови. Така алжиро-българските отношения навлязоха в качествено нов етап, който предвещава съществено развитие на нашето двустранно сътрудничество в краткосрочна перспектива.

   Състоялата се през ноември 2011 г. в София 19-та сесия на Смесения комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество и важните споразумения, подписани по време на сесията, както и размяната на посещения на различни нива, предвидени през 2013 г., със сигурност ще позволят да се възстанови мащабът на алжиро-българските отношения. Тези събития, както и редица други, са повод за оптимизъм за бъдещето на сътрудничеството между нашите две държави, стига да са налице воля и от двете страни и съответните усилия.

   - Как виждате развитието на културните отношения? Как новата 3-годишна програма ще сближи нашите народи?

   - Комуникацията и културата са два инструмента, които могат да имат решаващ принос за развитието и укрепването на връзките между държавите и народите. Нашите две страни, чиито дългогодишни отношения бяха във временна пауза, наложена от обстоятелствата, имат потребност да организират културен обмен помежду си. Целта е да се даде възможност на новите поколения да се опознаят по-добре и да поддържат приятелството, което свързва Алжир и България. По този начин те ще могат по-добре да работят заедно и да съхранят постигнатото досега.

   На 5 ноември 2012 г. в София беше подписана тригодишна програма за културно сътрудничество, чиято цел е да допринесе за мултиплицирането на културни прояви. В рамките на тази програма през 2013 г. в България ще бъдат организирани културни дни на Алжир, за да могат нашите български приятели да опознаят по-добре алжирските ценности и традиции, хилядолетната история и богатото и многолико културно наследство на страната. Алжир има потребност да бъде опознат по-добре и ще спечели много, ако това се получи в страна като България. Българската държава е преживяла важни промени във всички сфери и за съжаление у българите още съществуват някои вече съвсем неактуални клиширани представи, останали от една отминала епоха.

   - През 90-те години Алжир преживя много тежки времена. Може ли да се каже, че терорът на ислямистите завинаги е останал в миналото?

   - Такъв въпрос дори не се поставя. Всъщност в Алжир определено мирът и стабилността са изцяло възстановени и страната се е съсредоточила върху своето икономическо развитие и модернизация. Преживяната през 90-те години национална трагедия остана зад гърба ни благодарение на бог и на жертвите, дадени от алжирците.

   - Каква е оценката на Вашето правителство за ситуацията в северната част на съседната на Алжир страна Мали, която на практика е под контрола на ислямистите?

   - Алжир следи много внимателно случващото се в Мали и с остро чувство на отговорност се стреми да допринесе за мирното разрешаване по пътя на диалога на сложната ситуация, която застрашава бъдещето на братския малийски народ. Алжирското правителство напълно осъзнава опасностите, произтичащи от тези събития, които се случват в непосредствена близост до границите на Алжир. Управляващите полагат значителни усилия, за да предотвратят прерастването на тези събития във въоръжен конфликт, чиито последици за мира и сигурността в региона са очевидни за всеки.

   - На какво се дължи фактът, че Алжир остана "остров на спокойствието" по време на т. нар. арабска пролет, която доведе до смяна на властта на съседните Либия, Тунис и Египет?

   - Алжир вече плати висока цена за демократичните промени, както направи и преди това за освобождението си. През октомври 1988 г., още преди падането на Берлинската стена и последвалите промени в Централна и Източна Европа, в нашата страна имаше народен бунт с искания за отваряне на политическата система. Това движение, което взе няколкостотин жертви, доведе до приемането на конституция, утвърждаваща демократичните принципи и личните и обществените свободи. Това беше, така да се каже, голямата премиера в арабския свят - една подранила арабска пролет. Впоследствие през 90-те години алжирският народ преживя голяма национална трагедия, в която загинаха много хора, без да говорим за огромните загуби за икономиката. Днес алжирците, които понесоха прекомерна доза насилие и беди, не реагират на новите призиви на сирените. Дори и да смятат, че има какво да се желае по отношение на демократичните придобивки, те искат промените да бъдат извършени по мирен път.

   - Случайност ли е, че алжирски дипломат ръководи международните усилия за слагане край на конфликта в Сирия?

   - Макар да се казва, че понякога случаят нарежда добре нещата, със сигурност ще се съгласите с мен, че сложната ситуация в Сирия не бива да бъде оставяна на случайността. Би било по-разумно да се каже, че причината за избора на Лахдар Брахими за мисията на координатор на международните усилия за слагане на край на сирийския конфликт е в добрите експертни знания и богатия опит на този талантлив дипломат от изключително голяма величина.

   - Въпросът с шистовия газ се дискутира в България. Алжир е богата на природен газ и на петрол и въпреки това стимулира добива на шистов газ. Каква е причината?

   - Действително нашето правителство избра да използва запасите от шистов газ в интерес на икономическото развитие на страната, която се нуждае от всички ресурси и богатства, дадени й от природата. И все пак този избор е и обект на голям дебат в алжирското общество по отношение на цената и последствията в различни аспекти, който все още не е приключил.

   - Вие сте вече четвърта година в България. С какво нашата страна Ви впечатлява най-много?

   - Онова, което със сигурност е оставило най-дълбоки следи у мен във вашата достойна и красива страна, са стабилността, политиката на добросъседство спрямо страните в региона, видимият и постоянен напредък по пътя на икономическото развитие, наличието на впечатляващи по размерите и качеството си зелени пространства в София и други градове, културата и сърдечността на българските граждани. И тъй като след няколко дни ще изпратим 2012 г., искам да се възползвам от случая, за да отправя до всички българи своите най-добри и искрени пожелания за здраве, щастие и просперитет!
Интервю на Валентин Костов
горе