архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВЯРА стр.27, бр.6, година XVIII, 2011г.
"ОБРОКЪ на монастиру ЗУГРАФУ"

КТИТОРИ И МЕТОСИ НА ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР ОТ МОЛДОВА
Горан Благоев


   В дясната страна на притвора в католикона (главния храм) на Зографския манастир иконописците Никифор и Митрофан стенописват в началото на ХIХ в. образите на най-щедрите дарители на обителта. Съвсем обяснимо това са православни владетели - като най-важно духовно средище през Средновековието Атон винаги се е радвал на тяхното благоволение. Благодетели на българската обител в Света гора са били византийски императори, няколко български царе - сред тях Йоан Асен II и Иван Александър, но се споменават и девет молдовски князе, наречени в Зографския поменик "благоверни воеводи". В продължение на един век - от 1470 до 1575 г., те са може би единствените щедри покровители на обителта. През османския период освен молдoвските воеводи и руските царе няма други православни владетели и грижата им за атонските манастири е естествено продължение на средновековната балканска традиция. От друга страна, след османското нашествие част от българския духовен елит намира убежище във влахо-молдовските земи, пренасяйки със себе си постиженията на православната ни култура. Това несъмнено допринася за духовния възход на Молдова, която използва за официален език старобългарския.

   Първият известен молдовски воевода, който се проявява като ктитор на Зограф, е Александър Добрия - със специална грамота през 1433 г. той определя ежегодна субсидия на обителта от 3000 аспри. Традицията продължава Йоан Богдан, за да се развие при неговия син Йоан-Стефан IV Велики (1457-1504), на когото манастирът дължи своето въздигане през втората половина на ХV в. Този владетел е известен в Европа с упоритата си съпротива срещу опитите на османците да завладеят държавата му. Едновременно с това се отличава с голямо благочестие и проявява изключителна щедрост към православните светини - някои ръкописи твърдят, че построил или обновил 44 църкви и манастири - приблизително по една за всяка година от управлението си. Първият дарителски жест на молдовския владетел е от 1466 г., когато с хрисовул (грамота със златен печат) изпраща на "Зограф" 100 дуката, или 6500 аспри. По-късно построява манастирска болница, за чиято издръжка с друг хрисовул определя по 500 аспри годишно.

   Сетне със щедрото дарителство на молдовския княз започва възстановяването на порутените манастирски крепостни стени и монашески килии, а надпис от 1495 г. гласи, че Стефан воевода изгражда и трапезарията, която побирала 180 души. Освен това той прави още един "оброкъ на монастиру Зуграфу" - изпраща като дар на Зографската обител богослужебни одежди и съдове. Накрая, през 1502 г. е възстановена и опожарената от родоските рицари главна манастирска църква. Тя била с оловен покрив, а в притвора й бил "живописан за вечна памет" щедрият ктитор. Тази църква се използва от братството цели три века - съборена е чак през 1800 г., когато на нейно място е изграден съществуващият и сега голям манастирски храм. Именно в него като знак на приемственост със старата църква е зографисан и образът на Йоан-Стефан IV Велики. През ХVIII в. пътешественикът Василий Григорович-Барски пише, че манастирът бил "изгорен от разбойници и много години стоял пуст и едва ли някой го е обитавал - обновил го молдавският господар Стефан Воевода...".

   През 1575 г. воеводата Петъру VI Куция (Петру Шкиопул) издава грамота, с която дава ежегодна издръжка за "Зограф" от 6 500 аспри и потвърждава изплащането на 500 аспри за нуждите на манастирската болница, съгласно волята, изразена преди век, на неговия предшественик Стефан Велики. Грамотата е интересна с това, че е издадена в новата молдовска столица Яш, което дава основание на изследователите да предполагат, че през тази година в двора на Петър VI идва зографско пратеничество, чиято цел е да потвърди и поднови старите привилегии на обителта и да получи нови.

   Контактите между Молдова и Зограф, разбира се, не са само на финансова основа. В два преписа - от 1639 и 1640 г. - откриваме името на Кирил Хлубочан. В края на текстовете той пише, че е от влахомолдовската земя и ги е направил по повеля на зографския игумен Паисий. Колкото и изолиран да е този факт, той подсказва, че по това време в зографското братство вероятно е имало и монаси от земите, изпращали най-щедрите дарения за обителта.

   През 1651 г. воеводата Василий Лупу дарява за метох на "Зограф" молдовския манастир "Добровец". Става въпрос обаче не за процъфтяващо в стопанско и духовно отношение монашеско средище, а за една полуразрушена и запусната обител. Владетелят се е надявал, че зографското братство ще обнови "Добровец" и ще увеличи броя на монасите. Това се и случва - не след дълго той се превръща в един от доходоносните метоси на "Зограф". Впечатлен от тази практика, четиридесет години по-късно воеводата Антиох Константин Кантемир последва примера на своя предшественик. През 1698 г. той подарява на българската светогорска обител още един манастир в Молдова - "Киприан". Подобно на "Добровец" и "Киприан" е в окаяно състояние - без стопанство и с все по-оредяващо монашеско братство поради "лошото устройство и незаинтересоваността на лениви и непотребни на Бога и човеците зли калугери" - както гласи грамотата, с която манастирът е даден на "Зограф". Антиох Кантемир не остава излъган в очакванията си - зографското братство превръща "Киприан" в най-печелившия си метох извън пределите на Османската империя.

   През ХIХ в. с двата молдовски метоха на "Зограф" за известно време свързва живота си един от най-изявените български духовници от ново време - Натанаил Зографски, по-сетне Охридски и Пловдивски митрополит. През есента на 1857 г. той е изпратен за игумен на Добровецкия манастир. Едновременно с управлението на имотите Натанаил полага грижи за духовното и политическото възраждане на своя народ. В Добровецката обител той приема родоначалника на национално-революционното движение Георги Раковски и неговия съратник Павел Громадов, поддържа връзка с българската емиграция на север от Дунав. През 1870 г. за кратко пребивава и в Киприановската обител, където подпомага изграждането на агромелиорационни съоръжения в манастирските стопанства. Става въпрос за около 50 000 хектара орна земя, за обширни овощни и зеленчукови градини, лозя и гори. Така в продължение на няколко столетия Зографската обител се е отблагодарила на своите молдовски ктитори, възраждайки два обречени на разруха манастири. Значителните приходи, които зографското братство получавало от "Добровец", "Киприан" и прилежащия му скит "Кондрица", били изразходвани основно за благотворителност. С тези средства Зограф издържал български ученици в православни семинарии и академии зад граница, подпомагал строежа на училища и църкви из българските земи в Османската империя.

   Манастирът "Киприан" (днес е известен под името "Каприана") се намира на 60 км от молдовската столица Кишинев в старинния горски резерват Кодра. Основан е през 1545 г. от воеводата Петър Рареш, който полага основите на каменна църква в чест на Успението на Пресвета Богородица. Църквата е завършена пет години по-късно от наследниците му Стефан VIII и Александър IV Лапушняну, които дават във вечно владение на обителта 12 села с орната им земя, гори и лозя. Обителта е покровителствана от редица воеводи, а в нея живее известният молдовски летописец Евтимий и един от първите молдовски поети - монахът Киприан. Предполага се, че манастирът носи неговото име. Според друга версия името му произхожда от названието на намиращото се в непосредствена близост село - Каприан (от капра - сърна).

   От 1698 г. до 1813 г. Киприан е метох на Зографския манастир в Света гора. През този период в богатата му библиотека се събират и немалко старобългарски ръкописи. През 1813 г. манастирът преминава във владение на кишиневския митрополит и става негово седалище. По тази причина тук е погребан и един от най-известните молдовски архиереи - Гавриил (Бернулеску-Бодони).

   "Киприан" е върнат отново на Зографския манастир, след като територията, на която се намира, става част от Руската империя. Той е зографски метох в продължение на 60 години - от 1857 г. до 1917 г. След Октомврийската революция е запуснат, а имотите му - национализирани, което довежда Зографския манастир до тежко финансово състояние след Първата световна война. Така вековните контакти между "Киприан" и "Зограф" прекъсват завинаги. Кишиневската митрополия възстановява своите права върху манастира едва през 1989 г.
горе