 |
|
| ДОСИЕ |
стр.20, бр.6, година XIV, 2007г. |
|
|
Шествие на българската драматургия по турските сцени |
|
|
| Хюсеин Мевсим |
|
В Турция, страна, в която театралното изкуство в своите най-различни проявления и форми безусловно представлява една от фундаменталните съставки на националната култура, от началото на 90-те години, от общобалканската, дори от източноевропейската драматургия, най-много текстове са поставени именно от български автори
Смея да твърдя, че след промените в България от 1989 г., с други думи - в годините на прехода, в културния взаимообмен между България и Турция най-интензивни, непосредствени и плодотворни връзки се установиха в сферата на театъра. И това сътрудничество се заключава не само в участие в театрални фестивали и турнета на различни трупи, нито пък в обмяната на опит, изразяваща се в творчески взаимогостувания на режисьори, а преди всичко в превода и сценичната реализация на текстове от драматурзи на съседа. В този процес несъмнени заслуги имат както административно-институционалните усилия на Красимира Филипова от Национален център за театър и Леми Билгин, генерален директор на Държавните театри в Република Турция, а така също и персоналната активност и похвална инициативност на Божидар Манев, Исмаил Бекир Аглагюл, Искендер Алтън, Владлен Александров, Селим Гюрата, Кева Апостолова, Крум Гергицов и др.
Докато през въпросните години пиесите от турски автори по българските сцени са само три, а именно - "Псевдоним "Розова пъпка" на Октай Арайъджъ (Разградски театър "А. Страшимиров", реж. и пр. И. Б. Аглагюл, 1999), "Задният двор" на Билгесу Еренус (Пазарджишки драматично-куклен театър "К. Величков", реж. И. Алтън, пр. И. Б. Аглагюл, 2001), "Матрьошка" на Тунджер Джюдженоглу (Силистренски театър "С. Доброплодни", реж. Стефан Стайчев, пр. И. Б. Аглагюл, 2002), като същата под заглавие "Любов на бавни глътки" се играе в Русенския театър "С. Огнянов" (реж. Венцислав Асенов, 2006), пиесите от българските драматурзи по сцените на турските държавни, частни и аматьорски театрални трупи се превърнаха в радваща традиция. Не сме привърженици на строгата статистика, но в Турция, от началото на 90-те г., от общобалканската, дори от източноевропейската драматургия, най-много текстове са поставени именно от български автори. И всичко това в страна като Турция, в която театралното изкуство в своите най-различни проявления и форми безусловно представлява една от фундаменталните съставки на националната култура. В периода на Републиката, чиито основи са положени в 1923 г., се набелязват значителни постижения по отношение на институционализирането на театъра и развитието на драматургията. Голям принос за превръщането на театъра в съвременно изкуство има Мухсин Ертугрул, основателно категоризиран като "родоначалника на турския театър", който през 1927-а оглавява Консерваторията в Истанбул и поставя въпроса за създаването на национална драматургия. Откриването на Държавна консерватория в Анкара и Театрален отдел към нея, както и създаването на Държавните театри (1949) към Министерството на просветата (впоследствие преминават към Министерството на културата и туризма), са основните жалони на това възходящо развитие на сценично-визуалните изкуства в съседна Турция, съпроводено с основаването на множество частни и любителски театри не само в големите градове.
Но тук се налага един ретроспективен поглед: първата преведена на турски и впоследствие поставена на сцената на Истанбулския общински театър (1941) пиеса от български автор е "Милионерът" на Йордан Йовков. В периода на "студената война" и напрегнатостта в двустранните отношения сме свидетели на затишие в интересуващата ни област и веднага след размразяването от края на 80-те г. в частния театър АСТ в Анкара амбициозният режисьор И. Алтън поставя (1997) "Рейс" на Ст. Стратиев (пр. Г. Алтънок и Т. Джюдженоглу). За съжаление самият драматург няма възможност да присъства на премиерата, но след запознанството с изпратените му видеоматериали, в писмо до режисьора споделя, че това е един от най-тънките прочити на пиесата му. Следващата година в Анкарския държавен театър е реализирана още една Стратиева пиеса - "Сако от велур" (пр. от фр. Йоздемир Индже), чиито послания, за жалост, не достигат до почитателите на театъра. Христо Бойчев, станал причина към средата на 90-те г. да се заговори за "източноевропейска вълна" в световната драматургия, за пръв път е представен в Турция в 2002 г. в Измирския държавен театър с култовата си пиеса "Полковникът-птица" (пр. от англ. Нихал Гейран Колдаш), като тя е поставена малко по-късно същата година от Маджит Копер в Истанбулския общински театър със заглавието "Птича операция". По покана на Анкарския държавен театър в 2001 г. в турската столица гостува директорът на Пазарджишкия драматично-куклен театър Вл. Александров - първият български режисьор, поставил пиеса на турска сцена, който се изяви блестящо със "Службогонци" (пр. И. Б. Аглагюл) на Иван Вазов, като постановката бе посрещната с адмирации от театралните критици, игра се над сто пъти пред препълнени салони. Отново същият режисьор след две години бе поканен да реализира в Държавния театър в Анталия "Римска баня" (пр. Хюсеин Мевсим) на Стратиев, като с тази проява бе чествана и 10-годишнината от откриването на театъра в "столицата на турската Ривиера." В 2004 г. великолепната Стефан-Цанева пиеса "Последната нощ на Сократ" (пр. И. Б. Аглагюл) под режисурата на И. Алтън зарадва театралната публика в Държавния театър в Измир. Друга пиеса на "българския Маяковски", а именно "Другата смърт на Жанна д’Арк" (пр. Х. Мевсим) есента на 2005-а намери сценичното си превъплъщение в частното Театрално ателие в Истанбул, основано от едни от най-големите турски актьори Халюк Билгинер и Зухал Олджай. Режисьор бе младият Кемал Айдоган, а ролите на Бога, Жанна и Палача бяха поверени на Х. Билгинер, Тюлай Гюнал и Гювен Кърач. Постановката, която по единодушното мнение на театралните среди бе събитие, се игра и в следващите два сезона със същия успех, имаше и турне по цялата страна, а преводачът бе номиниран за най-добър превод на пиеса, появиха се няколко дузини хвалебствени отзиви в централните и специализираните издания, третиращи както режисьорско-постановъч-
ните и актьорско-изпълнителските достойнства, така също и изключително задълбочения и злободневен текст на Ст. Цанев. Кева Апостолова стана известна на турските театрални среди с детската си пиеса "Златното момиче" (пр. И. Б. Аглагюл) в Държавния театър в Истанбул (2006), в режисьорското изпълнение на Александър Беровски. В есента на 2006 г. творческият сезон в Държавните театри бе открит с Христо-Бойчевата "Жената на полковника" (пр. Х. Мевсим) в Анкарския държавен театър, което само по себе си бе огромно признание за българската драматургия. Впрочем може да се каже, че сезонът 2006-2007 г. в Турция мина под печата на Бойчевата драматургия, защото в началото на 2007-а в Истанбулския общински театър под режисурата на Маджит Копер се състоя премиерата на "Оркестър "Титаник" (пр. Х. Мевсим), а в Международния ден на театъра същата пиеса се срещна със зрителите си и в Държавния театър в Анталия (реж. Пламен Панев) и продължава да се играе. Последните новости в тази област са предстоящите премиери на "Римска баня" (пр. Х. Мевсим) на непрежалимия Стратиев в частния АСТ в Анкара (режисьор е популярният турски театрален и филмов актьор Руткай Азиз) и "Театрална изложба" на Румен Рачев (пр. Х. Мевсим) в Държавния театър в Анталия.
В репертоара на различни театри са включени още пиеси на Ив. Радоев ("Чудо", пр. Х. Мевсим), Й. Радичков ("Януари", пр. К. Джесур), Ел. Рахнев ("Кукувицата", пр. Х. Мевсим), Ю. Дачев ("Вчерашни целувки", пр. И. Б. Аглагюл), Я. Добрева ("Боже! Крокодили!", пр. Х. Мевсим), Ст. Цанев ("Всички луди ме обичат", пр. Х. Мевсим), Ст. Стратиев ("Празни стаи", пр. Х. Мевсим), Хр. Бойчев ("Подземният" и "Обратно броене", пр. Х. Мевсим) и др.
Макар и преведени, а излезли като книга, пиесите на Ст. Л. Костов ("Големанов", пр. Д. Меламед, Анкара, 1968), Г. Джагаров ("Прокурорът", пр. Л. Демир, Истанбул, 1978), Ст. Цанев ("Животът - това са две жени", пр. Г. Алтънок и Т. Джюдженоглу, Истанбул, 1996), Н. Хайтов ("Пътеки", пр. И. Б. Аглагюл, Анкара, 2002) не са намерили сценичната си реализация.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
