архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.4, бр.6, година XIV, 2007г.
Н. Пр. Мехмет Гюджюк, посланик на Република Турция

България и Турция се намират на пресечната точка на енергийните коридори
Н. Пр. г-н Мехмет Тугрул Гюджюк е роден през 1955 г. в Анкара. Завършва политология в Босфорския университет през 1978 г. Трети секретар в Главна дирекция "Двустранни икономически отношения" (1978–1981) и втори секретар на Турското посолство в Саудитска Арабия (1981–1983). Вицеконсул на Генералното консулство на Турция в Западен Берлин (1983–1984), а от 1984 до 1987 г. – консул. Помощник личен секретар на президента (1987–1989), съветник в Турското посолство в Бон, Германия (1989–1993). Оглавява отдела за връзки с ЕС в Министерството на външните работи на Република Турция (1993–1995). Първи съветник в Турското посолство във Вашингтон (1995–1999), министър-съветник в Турското посолство в Москва (1999–2001), а от 2001 до 2006 г. зам.-главен директор на Главна дирекция "Общи и двустранни икономически отношения". Женен, с две деца.



   - Ваше Превъзходителство, как оценявате развитието на взаимоотношенията между нашите две страни и по-специално политическте и икономическите отношения?

   - Турция отдава голямо значение на връзките си със съседна България. Ние споделяме обща география и между нас съществуват исторически и културни връзки. През последните седемнадесет години двустранните отношения между нашите две страни отбелязват голям напредък. Днес политическото, икономическото и търговското сътрудничество между двете страни се намират на едно много добро ниво.

   Активният политически диалог допринася за развитието на двустранните отношения. Най-показателни в случая са посещенията на високо равнище. През последните две години министър-председателят на Република България г-н Сергей Станишев посети Турция, президентът, председателят на Великото народно събрание и министърът на външните работи на Република Турция (в рамките на НАТО и Срещата на страните от Югоизточна Европа) посетиха България. Трябва да спомена и визитите, осъществени на ниво министри, представители на местната власт и други институции. Тези посещения откриват възможности за създаване на нови перспективи в развитието и на двустранните отношения.

   Като съюзници в НАТО след присъединяването и на двете страни към ЕС със сходна външна политика ще се обогати идеята за Европа.

   Двустранните търговски и икономически отношения се развиват много активно. Съществуват редица договори, които определят правната база на тези отношения: през 2002 г. отпаднаха митата за внос на промишлени стоки. Турция е член на Митническия съюз от 1996 г. Търговско-икономическите отношения между двете страни продължават да се развиват и след присъединяването на България към ЕС.

   След 2003 г. търговският стокообмен се е увеличил четири пъти. През 2006 г. е достигнал 3,2 милиарда долара, а тази година се очаква да достигне 4 милиарда долара. Сравнявайки тези цифри с търговския стокообмен през 2000 г., който е бил само 718 милиона долара, ще отбележим степента на развитие на двустранните отношения.

   Турция е на първо място по износ от България и четвърта по внос, с което се превръща в четвърти търговски партньор за България. Тези показатели са валидни и за 2007 г. Ако бъде направено сравнение с големите търговски партньори на България, ще се установи балансиран търговски стокообмен.

   През 2006 г. турските инвестиции в България, капиталите от трети страни и тези под формата на инвестиции от смесени дружества са достигнали 600 милиона долара.

   Турските инвестиции са в много широк диапазон и приложение в цялата страна. Тези инвестиции създават работни места и допринасят за развитието на икономиката на страната. Факт е, че по-голяма част от турските инвестиции в България са в производствения сектор и осигуряват заетост на местно ниво и повишават жизнения стандарт на българските граждани.

   - Преди десет години имаше големи енергийни и инфраструктурни проекти. Може ли и днес да има подобно сътрудничество?

   - България и Турция се намират на пресечната точка на енергийните коридори, Енергийните и инфраструктурните проекти имат голямо значение и за двете страни. През следващите години ще се увеличи нуждата от енергия, поради което страните ни ще играят важна роля в този сектор. Например проектът "Набуко" е еднакво важен и за двете страни. Поемането на общи ангажименти по този проект е в полза и на двете страни. При посещението на министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция в България през ноември миналата година бяха разгледани въпроси, свързани със сътрудничеството в областта на енергетиката. Значението на проекта "Набуко" вече се оценява и от европейска страна, поради което е назначен координатор.

   От друга страна, ако погледнем инфраструктурните проекти в България, ще видим, че проекти като "Марица изток I" и "Марица изток II", "Пречиствателна станция Горна Оряховица" и "Съоръжението за отпадни води в Ловеч" успешно участват турски предприемачи.

   Инфраструктурните проекти създават възможност за сътрудничество между двете страни. През последните години стабилно нарасна участието на турски предприемачи в инфраструктурните проекти. Като пример можем да посочим голямото значение за региона на автомагистрала "Тракия", свързваща източната и западната част на България - от Бургас до Сърбия. Консорциумът Догуш-Еко завърши успешно 44-километровата отсечка на магистралата между Бургас и Карнобат преди крайния срок. В рамките на четвърти и осми европейски коридор на магистрала "Люлин" между София и Перник продължава да работи турската фирма "Мапа Дженгиз". Освен магистрали радващо е, че турски фирми поемат обекти като болницата "Токуда" в София. Опитът и ноу-хау на турските строителни предприемачи, цените, качеството и професионализмът, предлагани на България, дават голям тласък на двустранните отношения.

   - Какви трябва да бъдат общите усилия за развитието и стимулирането на отношенията между България и Турция?

   - Представители на най-високо ниво от двете страни споделят мнението, че пълноправното членство на България в ЕС ще даде своя принос както за регионалната стабилност и сигурност, така и за създаване на нови възможности за сътрудничество.

   Развиващите се макроикономически параметри и членството в ЕС привличат инвеститори от други страни, между които и Турция. Търговските инвестиции, енергетиката, инфраструктурните проекти, транспортът и туризмът са потенциалните области за сътрудничество.

   През октомври 2003 г. в Измит бе открит завод за производство на промишлени и моторни масла от българската петролна компания "Приста Оил" на стойност 15 милиона щатски долара, която бе най-голямата инвестиция на България в Турция. Имайки предвид общото икономическо състояние на България, желанието на българските фирми за инвестиции в Турция е по-малко. Надяваме се в бъдеще с развитието на българската икономика да се увеличат и българските инвестиции в Турция.

   В много области и проекти, споменати по-горе, визовият режим е най-голямата пречка за развитието на икономическите отношения. Политиката за насърчаване на инвестициите в България и преодоляването на проблемите с визите за чуждестранни бизнесмени и инвеститори ще създаде синергия както за България, така и за региона. В рамките на организацията на ЧИС развитието на двустранното сътрудничество в регионална перспектива е от взаимен интерес. На този етап в отношенията съществува все още значителен нереализиран потенциал.

   Общото между развитите демокрации и икономики са добрите икономически и търговски отношения със съседните страни. Факт, ползван като основен фактор за създаването на ЕС. Активното развитие на икономическите отношения е от особено значение и за двете страни. В тази връзка важна е и ролята на търговските палати. С прагматичния си подход към бизнес средите, търговските палати и техните структури, ползвайки потенциала, който двете страни предлагат една на друга, могат да допринесат за изграждането на подходяща основа, върху която да се развиват тези отношения.

   - След започването на преговорите с ЕС какви промени се наблюдават в Турция? Има ли промяна във визията на политиците и манталитета на хората?

   - Още през XIX в. икономическата, политическата и социалната структура на Турция се ориентира към западния модел на развитие. След Първата световна война и основаването на Република Турция като модел на развитие се приема западноевропейския модел.

   През гореспоменатия период до днес Турция е изградила близки съюзнически отношения със Запада. Като страна-членка е участвала в създаването на ООН, членка е на НАТО, на Съвета на Европа, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и е установила партньорство със западноевропейската общност. По време на студената война, като част от западния свят, Турция е отстоявала свободата, демокрацията и човешките права. Турция е играла и продължава да играе ключова роля в отбраната на Европейския континент. В тази насока основните елементи на външната политика на Турция се припокриват с политиката на европейските ни партньори.

   Турция със своето геостратегическо положение, с икономическия си потенциал, военна мощ и специалната си роля в междукултурния диалог ще има съществен принос в ЕС. Днес Турция с 400 милиарда долара БВП, 7 % годишен ръст на икономиката и седемнайстата по големина икономика в света не е страна за подценяване. Би било трудно ЕС да играе глобална роля без Турция.

   Провежданите икономически, политически и социални реформи в Турция са се ускорили след обявяване кандидатурата на страната за членство в ЕС през 1999 г. на срещата на високо равнище в Хелзинки. С тези реформи се укрепи правната система на Турция, като й се отреди достойно място в правната система за международните договори.

   С конституционните промени след октомври 2001 г. конституцията е подновена с една трета от законите - променени. За да се отговори на критериите на ЕС, през 2002-2004 г. със законови промени са приведени в действие осем присъдинителни пакета. Продължава работата по обявения през април 2006 г. девети присъединителен пакет по отношение някои от промените в законодателството.

   Турция е решена да продължи процеса на реформите докрай с цел постигане на висок жизнен стандарт на турския народ в рамките на възприятията за съвременна цивилизация независимо от членството й в ЕС. В тази насока през април 2007 г. тогавашният държавен министър и настоящ министър на външните работи и главен преговарящ Али Бабаджан обяви публично "Програма за съгласуване на законодателството на Турция с ЕС". Споменатата по-горе програма е съставена със сътрудничеството на съответните държавни институции, както и неправителствени организации, състои се от 33 части и обхваща дейностите по съгласуването на въпросите, свързани със законодателството. Приемането на програмата независимо от развитието на преговорите е пример за решителността на Турция да продължи съответните реформи.

   След постигане на пълноправното членство на Турция в ЕС за двете страни ще влезе в действие формулата "спечели-спечели". Разглеждането на членството като процес, който ще бъде завършен още утре, поражда неоснователни притеснения в общественото мнение на някои европейски страни с вътрешни проблеми. Когато Турция достигне готовност за членство, дали Турция ще е член на ЕС, или не, ще бъде решено от общественото мнение на ЕС и Турция.

   Надяваме се, че присъединителният процес на Турция ще продължи и в бъдеще в съответствие с подписания през 1963 г. договор за партньорство между ЕС и Турция, Договор за митнически съюз с ЕС, както и ще бъде поставен на независима основа от фактори, които са извън критериите за членство.


   - Вашият мандат в България съвпада с периода на кандидатурата за членството на Турция в ЕС. Как България би помогнала на Турция в интеграционния процес?

   - През 1999 г. по време на срещата в Хелзинки Турция приема статута на страна кандидат-член. Датата, на която започват преговорите за присъединяване в ЕС, е 3 октомври 2005 г.

   Турската страна счита, че в процеса на преговорите не е нужно да се създават пречки с политическа цел от страна на някои държави. Напротив такъв тип поведение би било в несъответствие с решенията, приети от всички страни-членки относно кандидатурата на Турция и би допринесло за разколебаване на общественото мнения на Турция относно ЕС.

   Турция посреща със задоволство заявленията по време на двустранните срещи с българските компетентни органи относно подкрепата на България за присъединяване на страната ни в ЕС. Турция още от самото начало е подкрепяла интеграцията на България в Европа и евро-атлантическите структури, кандидатурата й в НАТО и е щастлива от приемането на България в НАТО и ЕС. Споделянето на обща визия от двете страни относно присъединяването към по-горе споменатите структури буди задоволство и предполага надежда за развитието на региона и решаване на въпросите от глобален аспект.

   България като страна, приключила неотдавна присъединителния си период, е заявила готовността си да сподели опита, който е придобила по време на този период. В тази насока между двете страни има сътрудничество "ad-hoc" на ниво експерти. Съответните български институции отговарят на всички технически въпроси, поставени от турска страна със съдействие на посолството ни.

   Оставаме с надеждата, че подкрепата в процеса на присъединяване на Турция към ЕС от страна на приятелска и съседна България, с която имаме прекрасни отношения в почти всички области, ще продължи и в бъдеще.

   - Един съвсем конкретен въпрос за правилата на ЕС, които не всички разбираме. Кипър патентова наименованието "локум" и в ЕС той ще се продава като Cyprus delight, а не като "Turkish delight". Възможно ли е едно правило да заличи една вековна традиция?

   - Повече от два века локумът е част от турската кухня. В началото османските дворцови сладкари го наричали "rahat ul-hulkum", което в буквален превод означава "гърлоуспокояващо". С течение на времето наименованието на това сладкарско изделие е останало като локум. Кагото говорим за турски десерти, локумът е един от първите, за които се сещаме. Познат в целия свят, локумът е намерил място и международно признание в хранителните регистри в редица страни. В Европа това сладкарско изделие се произвежда с наименованието "Turkish delight". Формулата на приготвянето му е известна, затова и патентоването му не е необходимо. Освен това всяка фирма произвежда локума по своя собствена рецепта и начин. Това, което фирмата от гръцката южна част на Кипър е направила, не е нищо друго освен регистрация на търговска марка. Невъзможно е да се забрани използането на наименования като "турски локум" и "Turkish delight" в границите на ЕС, въз основа само на тази регистрация. Освен това потребителят трябва да бъде убеден, че продуктът, който закупува като "Cyprus delight" всъщност е "Turkish delight", а усилията, положени в тази насока, всъщност представляват реклама на турския локум.

   - Помага ли ЕС на странати Ви за разрешаване на въпроса с тероризма в Югоизточна Турция?

   - Както знаете ПКК/КОНГРА-ГЕЛ е включена в списъка на "терористичните организации" на ЕС. Това обаче не е достатъчно. Необходимо е да се предприемат конкретни действия срещу тази организация. В този смисъл бихме искали европейските страни да предприемат необходими стъпки за прекъсване на незаконните източници на финансиране на ПКК - основно трафик на наркотици и оръжие, възпрепятстване на дейността й в някои европейски страни под формата на фондации, сдружения и обществени организации, както и за закриване на незаконните й медиини органи (като ROJ TV в Дания).

   Друг аспект, към който отправяме критика, е отношението на европейските медии към ПКК. Медиите в ЕС не споменават ПКК като терористична организация, въпреки че е включена в списъка на ЕС като такава. Активистите й биват определяни като сепаратисти/революционери/бунтовници, като се избягва използването на думата терористи. Това в никъкъв случай не се припокрива с поетите от международната общност ангажименти и отговорности за борба с тероризма.

   - С какво най-много Ви впечатлява България?

   - Едно от нещата, което първо ми направи впечатление, е приликата между двете страни, което се дължащи на съседството на Турция с България, както и на общото ни историческо и културно наследство. Другото, което ме впечатли особено, е хубавата природа на страната ви. Несъмнено най-голямото предимство от съседството между две страни е възможността за взаимодействие. Броят на българските граждани, посещаващи Турция, нараства с всяка изминала година. Това е важен фактор за положителното взаимодействие между двете страни. Важен фактор представлява и стабилното повишаване на двустранния търговски стокообмен. С удоволствие наблюдавам и сближаването на нашите два народа.

   Другото, което ми прави впечатление, е голямата промяна, извършена в България за много кратко време. Забелязвам, че с помощта на динамизма, дължащ се на процеса на интеграция в европейските и атлантическите институции, страната ви бързо се променя и осъществява редица радикални реформи. Икономиката отбелязва стабилен ръст. Осъществяват се чувствителни промени и в социалната сфера. Благодарение на местоположението, политическата и икономическата си стабилност България играе важна роля в региона. Наблюдавам също така, че българското общество гледа по-позитивно към бъдещото. Една от основните причини за това е членството на България в ЕС. Смятам, че България ще се развива много бързо и в най-скоро време ще се превърне в страна-членка с ценен принос в Съюза. Естествено бързата промяна е съпроводена с известни проблеми. Смятам, че осъществените в кратък период радикални промени създават проблеми в социалната сфера, които могат да бъдат преодолени чрез положителния принос на вътрешните и външните динамики.

   Считам, че България я очаква светло бъдеще. В Турция казваме "Не взимай дом, вземи си съсед". От тази гледна точка смятам, че ние сме късметлии с такъв съсед като България.
Интервю на
Валентин Костов
горе