 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.6, година XI, 2004г. |
|
| МАРИЕТА ГЕОРГИЕВА |
|
Преминала през различни периоди, историята на двустранните отношения на България и Португалия е пример как две страни, разположени в двата края на Европа, се опознават и откриват.
През 1897 г. Италианското дипломатическо агентство информира МВРИ, че е натоварено да защитава и португалските интереси в България, като това положение продължава до Първата световна война. В началото на ХХ в. има данни за португалско почетно вицеконсулство във Варна - италианският вицеконсул Ж. Асерето представлява португалските интереси на Черно море.
В българския периодичен печат след Освобождението държавата Португалия не е непозната. Четящите българи са информирани за убийството на краля и престолонаследника през 1908 г., за революцията през 1910 г. и установяване на републиката, за колизиите в португалското общество през следващите бурни години. Правят се аналогии между политическото управление на двете страни, което е доказателство, че в България са запознати с реалностите в другия край на Европа.
Датата на установяване на дипломатически отношения не е известна, но годината е 1925-а, когато пълномощният министър М. Т. Омей де Бредерод, представляващ Португалия на Балканите, със седалище Букурещ, е акредитиран и в София. Той и следващите дипломати - Ж. М. Коелю, К. Бащош и М. Рушета, изпращат в продължение на 20 години сведения за България и Балканите - регион, който не е приоритет на португалската външна политика.
Контакти е имало далеч преди 1925 г. - Португалия и България са страни по международни договори и конвенции, търгували са, разменяли са пратеници и кореспонденция, цар Фердинанд и португалското кралско семейство имат роднински връзки.
На 22.05.1910 г. във Виена българският и португалският пълномощни министри Ив. Гешов и граф Парети разменят ноти за сключване на временно търговско споразумение между двете страни за срок от една година.
През 30-те години започват сондажите за сключване на търговски договор, който би стимулирал стокообмена между двете страни, но въпреки дългогодишните преговори в различни европейски столици, до подписване не се стига. През 40-те години, когато продажбата на суровини е намаляла в световен мащаб, България купува от Португалия калай, колофон, терпентин, риби и др. Износът от България е в нищожни количества, защото поради липсата на договор двете страни прилагат максималната си митническа тарифа.
Илия Бояджиев е първият български пълномощен министър в Португалия, назначен с царски указ на 11.07.1942 г. Три години българската легация се помещава в къща на ул. “Кащильо” № 75, а през 1945 г. - на ул. ”А. Д`Агиар” № 33.
По време на Втората световна война Португалия е неутрална държава и на нейна територия е възможно да се поддържат всякакви контакти. България е в състояние на война с Великобритания и САЩ и съществуването на дипломатическо представителство, въпреки минималния брой български поданици, е стратегически оправдано.
На 13.09.1944 г. правителството на ОФ отзовава Ил. Бояджиев от Лисабон и временно управляващ легацията остава секретарят Б. Атанасов. Искан е агреман за назначаването на Д. Илиев като пълномощен министър, но португалското външно министерство счита България за окупирана страна и не одобрява назначаването. На 15.09.1945 г. легацията в Лисабон е закрита поради бюджетни затруднения и персоналът отпътува от страната. Защитата на българските интереси се поема от легацията на ФНРЮгославия.
Във всички доклади, съхранени в архива на българското външно министерство, се натъкваме на следната фраза.
Управляващите в България следят внимателно развитието на обстановката в Португалия след революцията от 25.04.1974 г. На 08.06.1974 г. министърът на външните работи П. Младенов внася предложение за установяване на дипломатически отношения с Португалия. Възложено е на българския посланик във Франция да уведоми португалския посланик в Париж за намерението на България. След размяна на кореспонденция и получен положителен отговор на 26.06.1974 г. в посолството на Португалия в Париж посланиците на двете страни Иван Будинов и Алфредо Ленкащре да Вейга подписват протокол и съвместно комюнике за установяване на дипломатически отношения.
През юли Б. Керемидаров е назначен за временно управляващ българското посолство и на 28.08.1974 г. връчва на португалския външен министър М. Соариш акредитивно писмо от П. Младенов. Фактически от тази дата официално функционира българското посолство в португалската столица.
На 08.01.1975 г. е издаден указ за освобождаването на Ненко Чендов от длъжност заместник-министър на външните работи и за назначаването му за извънреден и пълномощен посланик в Република Португалия. На 05.02.1975 г. първият български посланик пристига в Лисабон и на 22.02.1975 г. връчва акредитивните си писма.
На този пост през следващите 30 години са назначени Димитър Трайков, Христо Цанков, Тодор Йончев, Боян Михайлов, Владимир Филипов, Н. Kалудов и А. Неделчев.
Първият извънреден и пълномощен посланик на Португалия в София д-р Антонио Мануел да Вейга и Менезиш Kордейро пристига в България на 23.11.1974 г. Връчва акредитивните си писма на председателя на Държавния съвет Тодор Живков на 28.11.1974 г.
Първоначално канцеларията на португалското посолство се намира в “Парк-хотел Москва”. Година по-късно се установява на ул. “Ивац войвода” №6, където се намира и досега.
След изтичане мандата на М. Kордейро на длъжността извънреден и пълномощен посланик в България пристигат последователно А. А. де Медейрош Патрисио, Роберто Перейра де Соза, Дуарт Ваш Пинто, Луиш Гонзага Ферейра, Е. М. Майа и Силва, А. Kарвальо да Фария, А. да Коща Мира Гомиш (временно управляващ) и П. Т. Жеронимо да Силва.
Началото на двустранните контакти на най-високо равнище е поставено на 01.08.1975 г. в Хелзинки, когато председателят на Държавния съвет Т. Живков се среща с президента на Португалия генерал Франсишко да Kоща Гомиш.
Следват официални посещения на генерал Рамальо Еаниш през 1979 г., на Марио Соариш през 1994-а, на Жорж Сампаю през 2002 г. в България и на Желю Желев през 1995-а и Петър Стоянов (неофициално посещение) през 1998 г. в Португалия. Срещите на ниво министър-председатели водят до подписване на важни документи, които задълбочават връзките между двете страни. Посещенията на министри, депутати, бизнесмени и културни дейци съдействат за практическото осъществяване на двустранните проекти. През последните 30 години са поддържани контакти по политическа и профсъюзна линия, по линия на младежки, женски и други организации. Всеобщо обаче е мнението, че възможностите за сътрудничество далеч надвишават съществуващото равнище във всички области.
През първите няколко години на регулирани икономически контакти Португалия изнася за България корк и коркови изделия, маслини, рибни консерви, вина, текстил, обувки и др., а България - електрокари, селскостопански машини, минерални суровини, метали, хранителни стоки и др. За успешното българско присъствие в иберийската държава се изтъкват икономическите успехи на страната ни, използват се различните канали на информация - преса, радио, телевизия, филми. Стимулират се посещения на специалисти за обучение, обмен или участие в международни форуми, които след завръщането си да пропагандират възможностите на България. През следващите години продължават да се търсят възможности за промишлено коопериране и научнотехническо сътрудничество в областта на корабостроенето и металургията. Присъствието на техническите панаири в Португалия е форма на запознаване с техническите нововъведения, представляващи интерес за националната ни икономика.
През 80-те години търговията на България с Португалия се развива неравномерно. Характерно за стокообмена е постоянното пасивно за България търговско салдо и ограничена номенклатура както на износа, така и на вноса.
90-те години се характеризират с промяна в структурата на износа за Португалия. За пръв път се отчита положително за България салдо, увеличава се делът на стоките, преработвани на ишлеме, драстично е намалял процентът на износ на готови изделия, за сметка на суровините.
Културните отношения се регулират от Спогодба и Програми за образователен, научен и културен обмен, подновявани на 3 години. В Лисабонския университет през 1986 г. е организиран курс по български език, в България през 70-те и 80-те години португалски език се изучава в ИЧС. От 1992 г. в СУ “Св. Kл. Охридски” съществува специалност “Португалска филология”. Във Великотърновския университет, както и в университетите в Пловдив и Свищов и в две средни училища в София - 13 СОУ и 164 СОУ, също се изучава португалски език.
Ежегодно институтът “Камойнш”, фондация “К. Гулбенкиан” и други висши училища отпускат стипендии за български студенти и специалисти. В България са преведени от португалски език и издадени повече от 120 книги. В Португалия преводите на български книги са около 20.
В Португалия са гостували пианистите М. Деянова, И. Дренников, Б. Ноев, цигуларите Д. Шнайдерман, Е. Kамиларов, М. Минчев, хор “Мадригал”, камерният ансамбъл “Софийски солисти”, ансамбъл “Пирин”, различни фолклорни състави. Има издадени плочи и CD с българска музика и изпълнители.
На фестивала за политически песни “Ален мак” в Благоевград участват Жозе Афонсо, Луиш Силия, групата “Труванте”. На “Златният Орфей” също има португалско участие, както и на различни други фестивали на изкуствата.
В международните писателски срещи, провеждани в София, от Португалия участват Ижито Гонсалвиш, Урбано Т. Родригеш, Е. Мело и Kaщро, Фернандо Намора. През 1984 г. на Ижито Гонсалвиш е присъдена международната литературна награда “Никола Вапцаров”.
С една от най-авторитетните културни институции в Португалия, фондация ”К. Гулбенкиан”, България поддържа дългогодишни връзки. В залите на фондацията са представени пред португалска публика изложбата - “Българска икона от IX до XIX век”, картини на Вл. Димитров-Майстора, “Съвременна българска живопис, графика и скулптура”. В България са показвани изложби на Рожерио Рибейро, Жозе Руй, Фатима Мело, на съвременни графици и художници от ХIХ и ХХ в.
Първата седмица на португалското кино в България е през март
1983 г., когато в София са показани шест класически филма. Португалската кинопродукция не е особено популярна у нас, както впрочем и други европейски кинематографии, въпреки стойностните им продукции. В рамките на “Седмиците на ибероамериканското кино” през последните години се показват и португалски филми. През май в кино “Люмиер” прожекциите са безплатни, филмите - без превод, и тези прояви се оценяват като удачна форма за запознаване със съвременното испанско, португалско и латиноамериканско кино. През май 2001 г. в Евро-българския център бе организирана и панорама на португалското кино.
Многобройни са инициативите, отбелязващи в Португалия през 1979-1981 г. 1300 години от създаването на българската държава. В нашата страна е създадена национална комисия за честване на великите географски открития, която организира изложби, концерти, симпозиуми през 1990-1992 г.
През юни 1989 г. в Лисабон е проведена Седмица на българската икономика и култура, през октомври с.г. Седмица на Португалия в София, през май 1994 г. - Дни на португалската култура в София. Всички тези прояви на концентрирано присъствие на музика, литература, изобразително изкуство и бизнес на практика запознават обществеността на двете столици една с друга.
Сътрудничеството между български и португалски ученици по линия на европейските клубове се развива от седем години. Чрез съвместни проекти в областта на фолклора, екологията, образованието, изкуствата, естествените науки, децата пътуват и се опознават. Спечелените проекти, финансирани по програмите “Сократ”, “Леонардо”, “Коменски” и др. на Европейската комисия, са повод не само ученици, но и специалисти, работещи в различни области, да обогатяват езиковите и научните си познания. Двустранните контакти на СУ
“Св. Kл. Охридски”, НБУ и различните институти на БАН със съответните им португалски колеги водят до съвместни научни разработки.
По програмата на Европейската комисия за побратимени градове двустранни връзки поддържат Ихтиман/Илиабо, Свищов/Барселош и др. Kонтактите на Търговище/Санта Мария да Фейра са от 2001 г. и през 2003 г. градът получава “Златна звезда”. Дългогодишни са отношенията между Перник и Овар, двата града са членове на Асоциацията на карнавалните градове. Фолклорни състави взамно си гостуват на провежданите от тях фестивали на маскарадни игри.
През май 1975 г. в Лисабон е учредено Дружество за приятелство с България, в което членуват известни португалски интелектуалци. Има филиали в 9 града и издава списание “Дружба”. В България е създадено Дружество за приятелство с Португалия през 1976 г. 10 години негов ръководител е проф. Атанас Стойков, членове са писатели, преводачи, музиканти, учени и общественици. Ново Дружество за приятелство с Португалия с председател доц. Любен Атанасов е създадено през 1993 г. В него членуват преподаватели по португалски език, преводачи, журналисти, дипломати. Дружеството участва в срещата с гостуващия в България през септември 1994 г. португалски президент Марио Соариш. През 1998 г. е регистрирано Сдружението на говорещите португалски език в България с председател Здравка Найденова. Целта е разпространяване на португалския език и култура в България и на българската култура в Португалия.
Сдружението има филиали в Перник и Свищов, предстои учредяване в Пловдив и Велико Търново и поддържа контакти с Португалско-българската асоциация за култура, развитие и наука с председател Луиш Гонзага Ферейра.
|
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
