архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.39, бр.6, година XI, 2004г.
ПОРТУГАЛСКОТО АЗУЛЕЖО ЕДНО МАЛКО ЧУДО
Евелина Малинова
   Aзулежото - емблемата на Португалия - представлява изкуството да се рисуват картини върху фаянсови плочки. То има арабски произход - внесено е от маврите от Северна Африка, но през вековете е било допълнено, развито и обогатено от португалците. Чрез него до нас са достигнали факти от португалската история и култура, традиции и обичаи. То може да се види навсякъде - в църквите, дворците, градините, в различни обществени сгради, дори в домовете, украсявайки не само фасадите, но и интериора на сградите.
   В началото на XV в. азулежото се внася от Испания и е повлияно от образци на арабската традиция. В Португалия то се използва без прекъсване от началото на ХVI в. Повечето от маврите на Иберийския полуостров са принадлежали към сунитския клон на исляма, който налага свой канон при създаването на азулежо - в него преобладават геометричните форми.
   През втората половина на ХVI в. в Португалия се разпространява азулежо от фламандски и испански произход. Фламандските майстори от своя страна са повлияни от италиански художници, затова по това време се изобразяват много митологични сцени.
   Под въздействие на центрове като Севиля и Талавера азулежото се развива, като взаимства от Изтока много мотиви, главно от килимите и наситените цветове, любими са синьото и жълтото. Изобразявали са се предимно флорални мотиви и религиозни сцени.
   По това време фламандски и португалски художници започват да произвеждат азулежо в Лисабон. От края на ХVI в. то вече е с изцяло португалски характер и не се забелязва нито холандско, нито друго чуждо влияние.
   През втората половина на ХVII в. под въздействие на китайския порцелан, внасян тогава в Европа, при рисуването на азулежо се използват основно цветовете бяло и синьо. Заради това много хора мислят погрешно, че думата азулежо идва от португалската дума azul, която означава синьо. Но всъщност идва от арабски - al zulaique, и означава малък, гладък и полиран камък.
   През този период се изобразяват не само геометрични форми, но и композиции, изпълнени с движение. През ХVII в. азулежо със сцени от живота на светци се използва за украса на църкви и манастири не само в Португалия, но и на Азорските острови, Мадейра, Бразилия. По-бедните енории закупуват азулежо с повтарящ се мотив, защото е по-евтино. Впоследствие в направата на азулежо започват да се използват повече и по-силни цветове, тъмни контури. По време на управлението на Дон Жоао V (1706-1750) азулежото взаимства много от дърворезбата и покрива цели стени, като влияние му оказва барокът в Португалия.
   Това е периодът, през който от Бразилия се внася много злато, периодът, характерен с разцвет на изкуствата и особено на архитектурата. Азулежото става по-пищно.
Азулежо, изобразяващо Дон Жоао V

   В края на ХVII и началото на ХVIII в. Португалия поръчва от Холандия много азулежо. Някои португалски майстори се противопоставят на холандското влияние, започват да предлагат модели с по-високо качество и по-голямо разнообразие, което довежда до обновяване и обогатяване на използваните мотиви.
   На създаването на азулежо се посвещават много португалски художници и занаятчии. За развитието му в Португалия допринася Габриел дел Барко и Минуска, испанец, женен за португалка и работил в Португалия, в чиито творби се усеща известно холандско влияние. С особена оригиналност се откроява азулежото на Антонио де Оливейра Бернардеш. Работил в края на ХVII и първата четвърт на ХVIII в., той се вдъхновява от създаденото от Габриел дел Барко и Минуска, но в неговите работи се усеща португалски дух, с него започва нова ера в това изкуство. Създадената от него традиция продължава синът му - Поликрапо де Оливейра Бернардеш. През ХVIII в. твори и художник, известен единствено с инициалите си - П. М. П. Кой в действителност е той - и до днес не може да се каже. Принадлежи към школата на Антонио де Оливейра Бернардеш и има голям принос за развитието на португалското азулежо. Между художниците, които са работили през ХVIII в., се отличават Бартоломео Антунеш, Николау де Фрейташ, Антонио Витал Рифарто, Антонио де Абреу, Жоаким де Брито, Жозе да ошта и много други.
   След разрушителното земетресение в Лисабон от 1755 г., по време на управлението на Дон Жозе I (1750-1777), отново започват да се използват множество цветове при рисуването на азулежо. То украсява църкви и манастири, стаи в дворци, стени на къщи и градини с живописни сцени на лов и риболов, битки, дуели, игри, танци, забавления, любовни срещи, фигури на благородници, военни, свещеници, обикновени хора, като отразява с подробности обичаите, облеклото, мебелировката, оръжията и много предмети от бита от това време.
   През ХVIII в. в Португалия има три центъра, известни с производството си на азулежо: Порто, Коимбра и Лисабон. С течение на времето в Лисабон започва да се произвежда най-много азулежо, което се използва в цялата страна - големи и изключително красиви композиции. Производството в Порто в края на ХVII в. се отличава с използването на наситен оранжев цвят, има по-малко разпространение - главно в Северна Португалия. В Коимбра азулежото се характеризира с тежки барокови орнаменти (XVIII в.). По-късно под влияние на стила рококо се достига до оригинална експресивност, използват се ярки цветове, азулежото се насища. Други центрове за производство на азулежо са Авейро и Калдаш да Раиня.
   Подтикнат от непрестанното търсене на азулежо и от повишеното производство, което намалява качеството му и богатството на изобразяваните картини, Дон Жозе I основава през 1767 г. в Лисабон “Фабрика Реал до Рато”. Там започва производство на азулежо с много флорални мотиви, богати орнаменти, рисуват се екзотични птици. Използват се синьо, пурпурночервено, жълто, зелено, кафяво. Някои от декорациите са толкова дръзки за тази епоха, че трудно се възприемат от благородниците, и то само заради влиянието на властния Маркеш де Помбал - министър на Дон Жозе I, по чиито планове се възстановява Лисабон след земетресението. През този период и през първите години на ХIХ в., благодарение на работата на Томаш Брунето и Себаштиао де Алмейда, това изкуство става многоцветно, с изящни рисунки. Изобразяват се морето, сцени от живота на светци, картини с любовна тематика, други, които отразяват бита в провинцията. Изнася се азулежо за Бразилия.
   От 1774 г. “Фабрика Реал до Рато” се оглавява от Франсишко де Паула и Оливейра. На него се приписват много композиции с азулежо, украсяващи фасадите и интериора на домовете в Лисабон, на дворците. Преобладават мотиви на кошници с цветя с изящни орнаменти - фини рисунки, характерни със своята пъстрота.
Азулежо от Лисабон.

   По време на управлението на Дона Мария I (1777-1816) в Португалия навлиза неокласицизмът и дава отражение и на азулежото. Създават се нови центрове за производство на керамика, което се модернизира. По това време се връщат много емигранти от Бразилия. Свикнали да облицоват фасадите на къщите си с декоративни плочки, те налагат своя вкус и обогатяват това изкуство с нови мотиви.
   Португалците също решават да използват азулежото за облицоване на фасади, което предпазва от влага и от топлина. Това променя облика на градовете. Азулежото се използва още от ХVII в. за външна украса, но много плахо и спорадично, едва от ХIХ в. има по-широко разпространение извън вътрешността на къщите. В началото това е било привилегия само на по-богатите и на църквата, но след 1830 г. и съвсем обикновени хора започват да украсяват къщите си отвън.
   През ХХ в. се произвежда азулежо с отлично качество, с много и наситени цветове. Организират се изложби не само в Португалия, но и в Италия, Франция, Испания и други страни. Създава се Музеят на азулежото. От периода на първата половина на века се отличават художниците Рафаел Бордало Пинйеро, Бенвиндо Сейа, Антонио Аугусто Гонсалвеш, Консейсао Силва, Карлош Рамош, Жорже Коласо.
   През 40-те години на ХХ в. изкуството в Португалия е повлияно от диктатурата на Салазар. Често азулежото се заменя с облицовки от мрамор, подчинява се на лозунга, характерен за периода на диктатурата: “Бог, родина, семейство!”. От този период се отличават Жорже Барадаш и Гилйерме Камариня, които съхраняват традицията на азулежото. Създават се много композиции - главно за колониите.
   През 50-те години представителни художници в това изкуство са Мария Кейл и Кебрий Лапа. От следващите поколения художници впечатлява създаденото от Едуардо Нери, Жулио Помар, Мануел Каргалейро, Жоао Виейра, Тереза Магаляиш и Рожерио Рибейро. Те не само че продължават и обогатяват това изкуство, но и допринасят за неговото разпространение в международен мащаб.
   Азулежото днес може да се види и в много бизнес сгради, а също и в Лисабонското метро. Всяка от спирките му е облицована с различни картини, направени от азулежо, което не само създава настроение, но привлича и много туристи. С азулежо в много градове се правят дори и табелките на улиците.
   Азулежото отразява светоусещането на португалския народ, неговото щастие и тъга, то обгръща с цветове и светлина живота му. Едно малко чудо, което носи радост на очите и душата и е неразделна част от световното художествено наследство.
горе