архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВИТРИНА стр.26, бр.6, година XI, 2004г.
МОРЕТО И ИМПЕРИЯТА
Йорданка Велинова ду Насименто

“От чумата, глада и войната, спаси ни Боже!”
(молитва от XIV в.)


Луиш де Камойнш
   Най-сетне Господ чу молбите и отвори им сърце си.
   Шепа народ (в края на XIV и началото на XV в. португалците са един милион души) ще проправи пътищата към един нов свят, по които обратно към Европа ще потекат реки от злато, подправки, екзотични растения, плодове и животни. През звучния португалски език ще навлязат във всички европейски езици думи с непознат привкус: кафе, какао, шоколад, мандиока, камфор, кехлибар (ambar), слонова кост (marfim), домат, ананас и др.
   С Луиш де Камойнш, мореплавател, поет, воин, авантюрист - човекът на XVI в., влюбен в живота, светът ще преплува “морета, нивга преди кръстосвани”, ще види “ясно видян, пламъка лумнал сред тъми буреносни, чудо сред океана, облаци небесни засмукали вълни над морска паст понесени”. По чудо оцелял в тежко корабокрушения, спасявайки само своя ценен ръкопис, Камойнш с плам се заклева в истинността на думите си: “Видях го, със сигурност (и не вярвам/очите да ме лъжеха).”
   За обрулената от нищета, войни и болести Европа, скована от студ и глад, това са си чисти измислици, небивалици, но и вълшебни приказки, носещи лъч на надежда.
Инфант Дон Енрике

   1453 година. На изток Константинопол пада в ръцете на османските турци. Това е краят на Източната Римска империя. На запад Англия и Франция след изтощителна стогодишна война сключват примирие. Но за сметка на това Централна Европа вече тръпне от ужас пред нашествието на Мохамед II. Ще минат някакви си само десет години и османците, помели вече Балканите (България, Босна, Албания), ще нападнат венецианците. Испания набира политическа и военна мощ с Фернандо Арагонски и Исабел Кастилска и най-сетне окончателно прогонва маврите от Гранада.
   Докато европейският свят ближе рани, Португалия е на път да стане империя. Обединена от новата кралска династия Авиш, Португалия е готова за мисията си на откривател на новия свят. В разцвет е морското училище на инфант Дон Енрике в Алгарв, Южна Португалия. Днес туристите с удоволствие пият бира “Сагреш”, без да подозират, че това е името на малко селище в Южна Португалия, от където през XV в. тръгват португалските каравели да покорят света. Там, в корабостроителниците на Сагреш, се създават бойните каравели, caravelas redondas, кръгли каравели, съчетаващи платна за попътен вятър, и латински, триъгълни, за посрещане на ветровете; подобрява се конструкцията на т.нар. нау, nau - боен кораб, който с 22-метровия си кил, с модерните за времето си оръдия и 250-те си тона, е най-мощният боен кораб, издържащ на далечно плаване. В морската школа на инфант Дон Енрик се изучава висше навигационно изкуство, усъвършенстват се познатите навигационни уреди: астролаб, уред за определяне звездите над хоризонта и тяхната височина; квадрант, астрономически уред за измерване на височината на небесните тела, слънчев часовник rakharna, наследен от маврите, който се прикрепял към специална мраморна поставка; таблици за изчисляване на градусите. Изработват се нов тип карти, на които се отбелязват не само реките, езерата, поселищата и другите географски обекти, но и флората и фауната и дори са изобразени представители на съответните племена и нови етноси. С цветните си илюстрации и прецизна изработка те са истински произведения на изкуството. Някои елементи от декоративната символика (като хералдическата лилия, flor-de-lis, посочваща винаги север) ще бъдат възприети в европейската картография.
   Още в 1419 г. двама капитани от Морската школа на принца, Жоао Гонсалвеш Зарко и Трищао Ваш Тейшейра посещават Канарските острови, а на следващата година са вече на остров Мадейра. Избягвайки пасатите, на връщане от Мадейра правят лек обход и откриват Азорските острови. Мадейра скоро се превръща в основен източник на захар, вино и плодове.
   Но през онази паметна за Европа 1453 г., португалските мореплаватели са вече на път за Гвинея, която Диого Гомеш достига през 1456-а, а четири години по-късно, през 1460-а е вече в Кабо Верде.
Дон Жоао I

   Но инфантът, духовен наследник на тамплиерите, магистър на Ордена на Христос, посветил себе си, парите и влиянието на рицарския орден, на морската кауза, няма да узнае за подвизите на своите капитани. Ще си умре с мечтата да види португалските каравели, достигнали до Индия по море. Умира в Сагреш на 13 ноември 1460 г.
   Делото ще бъде продължено от други мореплаватели, по времето на Съвършения принц, Дон Жоао II, кралят, подписал историческия Тордезилски договор за подялба на света. Дон Жоао II е едва на пет години, когато умира инфант Дон Енрик. На 26 години вече е крал с опит и амбиция да продължи изследването на африканския бряг, изоставено от баща му. “На юг, вървете все на юг!”, е заръката му към Диого Као, достигнал Конго през 1482 г. Той е и първият португалски мореплавател, издигнал португалския каменен кръст в новите африкански владения на краля на Португалия. През 1488 г. Бартоломео Диаш най-накрая успява да завие покрай нос Добра Надежда, дотогава известен като Нос на Бурите и прекръстен така от самия крал. Пътят към Индия е открит, а с него и пътят на човечеството към една нова ера, на модерния, нов свят. Предполага се, че по това време е открита и Америка, но Дон Жоао държал информацията в тайна поради обтегнатите отношения с кастилските крале Фернандо и Исабел. За да се избегне сблъсъкът между иберийските държави, през юли 1494 г. се сключва историческият Тордезилски договор за подялба на света. Португалия си запазва правата над източната половина, а за Испания остава западната. Едва ли Жоао II е подозирал какви богатства се крият в днешна Бразилия, в Арабия и отвъд нея, чак до Япония. На следващата година все още в разцвета на силите си кралят, удостоен от народа си с прозвището Съвършеният принц, умира, без да дочака, като покойния си чичо, да види мечтата си осъществена - пристигането на Вашко да Гама в Индия.
   Дон Мануел (1495-1521) ще се окичи с титлата “господар на конквистата, мореплаването и търговията с Етиопия, Арабия, Персия и Индия”.
   От трите кораба -“Свети Рафаел”, “Свети Габриел” и “Берио”, отправили се към Индия от Лисабон на 8 юли 1497 г., само последният ще се завърне две години по-късно. Поради липса на пресни продукти, много моряци умират от скорбут. Вашко да Гама сам подпалва обезлюдения кораб “Свети Рафаел”. Погребва и брат си Пауло да Гама, поел с него по море. Но мечтата е осъществена - открит е пътят, който ще промени света.
Вашко да Гама

   На следващата година мощна експедиция от 13 кораба под командването на Педро Алвареш Кабрал тръгва от Лисабон за Индия. Отклоняват се на югозапад, за да избегнат лошото време и през април се натъкват на Вера Круш - Бразилия. Слизат на брега малко по на север от сегашния Порто Санто. Кабрал веднага отпраща единия кораб с добрата вест за Лисабон, а останалите продължават пътя си за Индия, където пристигат през август. Завръщат се в родината си през юни на 1501 г. Така, вместо за две години, същият път е изминат за 15 месеца.
   Още един португалски мореплавател ще остане в историята с особени заслуги - Фернао де Магалаеш, или както го знаем Магелан. С пет кораба, 265 души екипаж, от които 30 португалци и с благословията на съвсем младия тогава испански крал Карлос I достига Аржентина и открива през 1519 г. протока, носещ днес неговото име. Невероятното добро време, тихи и спокойни води го карат да възкликне “Какъв тих океан!”, ставайки така кръстник на Тихия океан. Стига до Филипините, където за зла участ е убит от аборигени.
   Отначало португалците не се застояват много-много в Бразилия. За търговците единствено ценно са червеното сандалово дърво, захарната тръстика и екзотичните животни, маймуни и пагали. Но климатът, много по-здравословен и приятен от африканския, плодородната земя, която местното население не обработвало, предпочитайки да се крие из горите, скоро привличат нелегални испански и френски заселници. Дон Мануел I е принуден да вземе мерки и всяка година започва да изпраща по една армада в Бразилия.
   В Бразилия португалците истински се увековечават. За разлика от испанските конквистадори, средновековни разорени рицари, обладани от мистиката на приключението и войната, ламтящи за лесна плячка, злато и власт, които сеят смърт и разруха, португалците търсят по-често пътищата за мирна асимилация. Лесно се приспособяват към местните условия на живот, сключват смесени бракове, от които се раждат новите жители на Бразилия, метиси (деца на португалец и индийка) и мулати (деца на португалец и негърка). Признавайки децата си от смесените бракове, те всъщност ги превръщат в законни техни наследници, най-цененното съкровище на морската им одисея.

      По море, толкоз бури и беди,
      Толкоз пъти смърт долети;
      По земя, толкоз войни и лъжи,
      Толкоз нищета ни нас гнети!
      Где човекът слаб мож се скрие,
      Где животът тленен да покрие
      Та да не настръхнат Небесата светли
      Срещу червей земен тъй мизерен.
      Луиш де Камойнш,
      “Лузиади”

горе